Тя бе решила да живее истински и пълноценно на тази земя. В слабото ѝ, и красиво тяло бе събрана толкова обич, че преливаше и струеше през красивите ѝ сини очи. А очите ѝ сияеха тъй както сияе само нашето българско неописуемо, благодатно небе. Усмивката и топлеше и носеше такова успокоение на всеки, че на човек му бе трудно да се откъсне от нея. Тя бе като райска птица, която сипеше нежните си трели там, гдето още никое зло не бе успяло да помрачи красотата – в детските души.
Младата учителка погледна часовника си и се забърза по коридора. Звънецът отекна пронизително из вековното училище, училището, което и днес, както преди векове бе стожерът на духовността, храмът на надеждата, на бъдещето.
Добро утро, слънчица мои!- каза младата учителка и подари слънчева усмивка.
Наредени на малките чинове стояха нейните рожбици. Руси, кестеняви, черни главици отправиха погледи към нея и изчуруликаха вкупом” Добро утро, Госпожице”
Мили деца, днес ще си говорим, а нашата тима е „Пътят на изцелениет ...