V
Заглеждали ли сте се някога в трескавия живот на града, заслушвали ли сте се в този ритъм от шум на коли, забързани стъпки и толкова много гласове? Посядаш си ей така някъде, попиваш енергията на града и скоро идва моментът, в който сякаш бързината се забавя, всяко едно движение става монотонно, повтаря се и на теб ти се струва, че времето забавя своя ход сякаш гледаш филм на забавен каданс. Улиците се преплитат, вливат се една в друга като реки и пак се разделят, оформяйки тялото на града; тяло, по което коли, автобуси и трамваи са в постоянно движение, едни се надпреварват, други се лутат, а трети се опитват да спазват разписание. И в цялата тази суматоха откриваш толкова цветове – пъстрооблечени пешеходци, неонови реклами и ярки надписи, но сивото е твърде много, може би само сивото ще остане в съзнанието ти, защото сиви са сградите и улиците, и тротоарите, сив е забързаният град във водовъртежа си от цветове.
Нашите герои също бяха в движение измежду тълпите пешеходци. Бързаха ме ...