Ефирна, лятна нощ пристъпва по улиците на току-що родилия се град. Лятната задушливост е изтласкала Живота, докато дневните часове са се стелели по земята, образувайки кехлибарени балони изпълнени с безумна мараня. Никакъв полъх, подкрепен с Никаква надежда. Двете се редуват, прескачат, докосват, преплитат, създавайки усещането за нестихваща, преповтаряща се халюцинация. Нощта от друга страна е нещо съвсем различно. Едва докоснала повърхността на земята облича огнено-червена рокля и изографисва началните стъпки на несекващото и до сутринта танго с лунните деца. Ако на следващият ден се събудиш наистина рано и бързо-бързо обиколиш света си, ще откриеш все още парещите стъпки-целувки, където предходната вечер Нощта е пристъпила по земята за пръв път. Точно оттам и ти трябва да започнеш танца си, преди да бъде погълнат от прехвалената дневна светлина. Защото Нощта знае как да танцува, а и да ви кажа под секрет... по-мъдра е от утрото...
@#%^$#%#&$^#%*%^*&^%%*%#%&^%*
Галера сива по пресъхн ...