Дъщеря му събираше лайка в градината. Беше весела и си тананикаше нещо. Гледаше я отдалече, тя не го забелязваше. Голяма беше тази градина, на младини и той играеше там под големия орех, а малкото сандъче с гребена отпред, с което беряха лайката, беше наследство от дядо му. Един-два от дървените му зъби бяха счупени, другите се държаха още.
Изхвърли боклука в контейнера и я погледна отново. Тя щеше да стане красавица. Много интересно беше всичко у нея. Очите ѝ не бяха красиви, а някак заоблени и неузрели. Веждите стърчаха и разкриваха почти нелепо учудване; цялото лице сякаш изразяваше почуда. Имаше красива стойка, стройна и уверена, бе слабичка, но това не беше нищо особено или изключително.
И затова той непрекъснато се питаше как така едно момиче, което има съвсем обикновени пропорции и черти на тялото и лицето, може да излъчва подобна величава изящност, толкова нежност и спокойствие, една тържествена и тръпнеща хармония, пред която ти идва да богоговееш.
– Здравей, тате! – тя го заб ...