Бурята беше в разгара си. Корабът се люшкаше безпомощно сред разбеснелите се вълни и скърцаше тежко с всяка своя сглобка, подсказвайки, че неминуемият край не е далече. След поредния напор на урагана, яростните вълни подеха злощастния съд и с все сила го запратиха към острите скали на коралов риф, които подсказваха близък, но недостижим бряг... Корабът се разцепи и сякаш с успокоение, бавно се отпусна в бездната, която обещаваше да го дари с тъй жадувания покой... Вълните още дълго си играеха с отломките, като по - големите поеха след кораба, а по - малките бяха изхвърлени на брега. Сред тях бе и една очукана и изкривена ламарина, която незнайно как, вълните бяха пощадили. "Е, май пътуването ми приключи!" - помисли си Ламарината и се огледа наоколо. Докъдето поглед стигаше се простираше каменист бряг, покрит със ситни камъчета и редки злощастни растения, излъгали се да се заселят тук.
Съзерцанието й бе прекъснато от тънък гласец, който викаше, или може би така й се струваше. Ламарината ...