Лечители

Чуйте, деца! Чуйте, как необятния син Океан, приглася на Майчица Земя, в песента на живота. Приглася и долавя всяка нейна въздишка. Долавя, и я теши той, с нежен плисък по крайбрежията. А понякога, мощно и неудържимо надига огромни вълни, за да я защити от вредителите ѝ, като ги смирява със стихията си.  

Той - Океан и Тя - Земя, прегърнати, в неделимо цяло са картината на този свят, която виждат Вселената и необятния Космос. На всеки дванайсет часа, изгледа плавно се сменя и се редуват: Слънцеден в светлина и сянката му, Звездо-Лунна нощ.

Поляга Звездо-Лунната и завива половината свят, с покой. Заслушва се Океанът, в диханието на Милата си и шепне:

• Мирна и отпочивна да е нощта ти, Любима Земя! – плисва нежно пожеланието му.
• Спокойна и за теб, Любими Океан! – отвръща тя, с полъха на вятъра.

През това време, другата половина на света се буди от първите Слънчеви лъчи. Там, с топла споделеност, отново заедно посрещат денят:

• Радостен и лек да бъде денят ти, Прекрасна, моя Земя!
• Мирен да бъде твоят, Красиви ми, Океан!

И, все така, от Сътворението до днес.

Но, настанаха сложни времена. Като плевели избуяха грижите на света. За жалост, семената на трудностите посяха човеците. Не помнеха те, от къде идват и защо са тук. Отчуждиха се от природата, станаха шумни, а мислите, чувствата и действията им некрасиви. Страдаше Майчица Земя от изчезналата хармония между Растения, Животни и Хора. Човеците нехаеха, а Душите им боледуваха, защото знаеха, че всички Създания са деца на Бог, че за малко са тук, в чудно красивия дом Земя и не бива да го замърсяват. Знаеха Душите и най-важното: Милостивият Създател ни изпраща в света, с Благословията: Да живеем в Любов, Мир и Радост с Природата, и всичко в нея.

Небесните Благодетели на този свят, наблюдаваха с тревога, случващото се на Майчица Земя. Виждаха неразумието на хората и терзанията на Душичките, които спешно се нуждаеха от помощ - лечение, за да бъдат чути гласовете им.

Съвсем мъничко ще се отклоня, деца, за да обясня. Всяка Душичка още с пристигането си в този свят, облича тяло на бебе. В началото, новороденото знае и помни всичко за мястото от където идва – Божия Дом. Докато расте бебето, чува гласовете на мама, тати и всички, които се грижат за него. Минава време и вече не е бебе, а малко детенце, което не само чува, но и разбира човешкия език. Минава още малко време и започва да го говори, но все още не е забравило Небесният. Все още вижда Ангелите, усмихва им се и играе с тях на цветове, музика и форми. Започват родителите и близките на детенцето да го обграждат, с човешки играчки, да го оставят пред пуснатия телевизор и да го възпитават, как трябва да живее. Възпитават го възрастните, които отдавна са забравили Небесния си Дом и защо са тук. Постепенно и неусетно Ангелите стават невидими за очичките му, сладкогласните им песни заглъхват, заглъхват, заглъхват... Малкото човече вече не ги чува, а Душичката му се смълчава тъжна.

Мили дечица, у всеки от нас (хората) има два гласа, които ни съветват постоянно във вид на мисли: Човешки и Душевен. Лесно можете да ги различите, милички.

Гласът-мисли на човешкото е силен и непрестанно ни разделя от другите. Името му е Страх. Непрестанно сравнява хората: тези са добри, а тези лоши; тези са хубави, а тези грозни; тези са бедни, а другите богати; този ми е приятел, а другият враг... И все ни кара да искаме, да искаме и да искаме за себе си, защото никога не е доволен, от това, което вече имаме.

Гласът-мисли на Душата е съвсем различен, мили деца и се нарича Любов. Тихичък и нежен. Обича всички и всичко. Радва се на всичко и всички. Грижовен е към всички и всичко.

Ето за това, страдаха Душичките. Не ги чуваха хората и все по-малко, и по-малко живееха, с Любов помежду си. Ставаха недружелюбни, мразеха, завиждаха, нараняваха и се надпреварваха в имането на повече и повече.   

И, събра се Съветът на Премъдрите Небесни Учители. Бяха единодушни, че първо е необходима грижа и подкрепа за Душите на децата. Ако съумеят, да ги защитят и не позволят, децата да забравят Божият Дом, въпреки възпитанието, което им дават родителите, постепенно всичко ще се нареди. Прегледаха възможностите и решиха: Да бъдат организирани и създадени две лечебници. Една на Земя, а другата в Океан. От изключителна важност беше, местата да са далеч от хорския шум и с чиста Природа. Заради неразумното живеене на човеците, беше замърсена цялата планета, но... Но, след обстойно търсене откриха нужното: Дълбините на Океан и Земята наречена Сибир. Всичко в Небесата се осъществява изключително бързо, мили деца. Не беше минал и ден (по земните мерки за време), от взетото решение и там, в Божествения свят, две приказно красиви холограми на Лечебници се рееха, в ефира, за да бъдат видяни и разгледани от всички обитатели на Небесните селения.

Незабавно бяха сформирани два Ангелски отряда. Ангелите на Любов и Светлина трябваше да пренесат холограмите и ги материализират. А, Ангелите на защитата, с предводител Архангел Михаел, щяха да закрилят начинанието-случване. Сред всеобща възхита и пожелание за успешно осъществяване, Иисус нашия благ Спасител, благослови лечебниците, а Богородичка, нежната Му Майчица ги докосна и изпълни с Любов и целебна Радост.

*****

Букет от слънчеви лъчи очерта пътя на Ангелите. Облаците послушно се отместиха и чудно красивата земя, наречена Сибир, посрещна Небесните пратеници. Спуснаха лечебницата на очарователна полянка, сред вековна гора, от кедрови дървета. О, какъв чуден мирис се носеше от смолистите, кехлибарени капчици по стволовете им! Наблизо бълбукаше изворче. Искрящо прозирната водичка, тичаше весело и се надпреварваше, с други поточета. Чистият въздух, щедро разнасяше аромат на буйна трева и горски цветя.

Смълчаха се горските обитатели при вида на приказното шествие - катерички, сови, мечки, елени, вълци, зайци, мишлета... и всякакви живинки. Ако бяхте там, деца, накъдето и да се обърнете, щяхте да забележите широко отворени любопитни очички – между листа и клони на дървета, и храсти.

В същото време, в избраната част от Океан, морската лечебница едва докосваше водата, в очакване за спускане. Осемнайсет усмихнати делфина, оживено разговаряха на техния си език около Небесното Чудо.  Грееше меко Слънчицето. Вятърко беше стихнал съвсем и нямаше ни една вълничка. Огрооомен кит, стоеше кротко на нужното разстояние, с вдигната опашка и чакаше. От прелестно красивите Ангели, които даваха указания на делфините, струяха потоци Любов и Светлина. Малко след това, разпериха крила и полетяха към висините. Точно в този момент, китът спусна триъгълната си опашка и лекичко разплиска водата. Това беше сигналът за „старт“. Подредените около лечебницата делфинчет плавно започнаха да я спускат. Спускаха я и я спускаха точно до мястото, до където стигаха слънчевите лъчи. Пет прекрасни коралови рифа, почтително се отместиха, за да бъде настанено Небесното Творение между тях. Неописуема беше почудата на океанските обитатели. В началото, плахо поглеждаха между реещите се коси на водораслите. Но, когато разбраха, че непознатото Нещо не ги заплашва, започнаха да се показват и наобиколиха лечебницата. Големи и малки риби, медузи, октоподи, рачета, мидички, морски звезди и водорасли дълго обсъждаха невижданото чудо.  

Двете лечебници бяха установени. Но, преди да започнат приемането на Душички, трябваше да бъдат организирани елементалите, чиято мисия беше да водят болните в лечебниците.

Какво е това елементали ли? Това са симпатични природни духчета. Весели са, постоянно търсят забавления, но и са много работливи. Предпочитат компанията на растения и животни. Ядосани са на хората, заради замърсяването на Природата и им правят пакости, но само на тези, които не я уважават. Някои елементали имат крила като на водните кончета и предпочитат водите. А другите, са с пеперудени и обиталището им е в земното.

През деня, когато дечицата са будни, елементалчетата си почиваха.  Но, настане ли Звездо-Лунната, веднага щом малките заспят, Ангелите-Пазители... Сигурно знаете, че всяка Душичка идва в този свят, с Ангел-Пазител, който винаги е с нас и нито за миг не ни изоставя. И така, Ангелите-Пазители известяваха природните духчета за нуждата от помощ и те мигом се появяваха. Хващаха нежно Душичката и я повеждаха към лечебницата, от която има нужда – Земя или Океан.

*********

Мила беше весело момиченце. С часове си играеше сама, но само близките ѝ си мислеха, че е сама. Всъщност, с нея непрестанно се занимаваха два прелестно красиви Ангела и няколко миниатюрни, очарователно нежни Феички. Отначало, детенцето не обръщаше внимание на постоянно пуснатия, в дневната телевизор. Мина време и започнаха да привличат вниманието му цветните реклами. Гледаше ги притихнала Мила, с широко отворени очички. Все по-често прекъсваше играта си загледана в телевизора. Малко преди да навърши четири годинки, играчките ѝ вече скучаеха – беше се научила да си пуска клипчета, на телефона на мама, а в останалото време гледаше телевизия.  Неусетно се промени Мила. Забрави своите най-добри приятели Ангелите и Феите, забрави забавната люлката-дъга, забрави цветните, ухаещи на сладкиш градини на Божия дом. Стана капризно и намръщено момиченце.  И, Душичката ѝ се разболя.

*********

Звездолунната изпрати красивия залез, който по вълшебен начин се превърна, в приказен изгрев, за другата страна на света и тихата нощ смълча мирозданието. Земните елементалчета, след дългия, забавен ден, в който редуваха работа, игри и почивка, се събраха на полянката, очакващи имената и адресите на Душичките, които трябваше да доведат, в лечебницата.

Нежни, лунни лъчи указваха пътя на елементалчетата, които водеха Душичката на Мила. Деликатно я спуснаха на полянката. Тя отмахна няколко прашинки, полепнали по красивата ѝ дрешка от пеперудените крилца на спътниците си и въздъхна, с облекчение. Беше толкова красиво, уханно чисто и тихо, че си помисли: О, Благословен Бог наш, отново съм у Дома. Но, малко след това, разбра къде е и защо. Объркването ѝ бързо се разсея и тя се отпусна усмихната, в любящата грижа на Ангелите-лечители. В същото това време, момиченцето Мила спеше, в леглото си и сънуваше сън... Стаята ѝ си беше същата, но без стени, сред гора. Телевизора не работеше. Взе дистанционното и натисна копчето, но...

„Не работи, не работи – проплака Мила и тропна, с крак.

„Телевизор?! Защо ѝ е нужен?!“ -  разнесе се шепот.

„Кой говори? – огледа се момиченцето.

„Приятно ми е да се запознаем, детенце! Името ми е Природа...

„Покажи се, не те виждам – продължаваше да се оглежда Мила.

„Аз съм Всичко около теб: Земята, водата, вятъра, растенията, животните.

„О, значи те познавам, но... Но те: земята, водата, вятъра, растенията и животните не говорят.

„Ах, милото ми, чуй това!

Наклони на една страна главичка Мила, примижа и се заслуша. Малко след това въздъхна и каза:

„Е да, Госпожо Природа, права сте, но не съвсем. Птиците пеят, вятърът шепти, водата бълбука, но за земята и растенията не съм съгласна.

„Мила ми, Мила, помниш ли когато беше малка? Преди да навършиш три годинки...

„Какво да помня, била съм толкова малка?! Хукнаха мислите на момиченцето назад във времето. И, о чудо...! Незнайно откъде, се появи усмихнато хвърчило, изглеждащо точно като слънце. Опашката му се беше оплела, в клоните на близкия кестен и го гъделичкаше. Странно и за самата Мила, но тя наистина чу смеха на перестите листа. Подръпна хвърчилото лекичко и го освободи... След него се заредиха прозрачните сфери на спомените:

Теменужката на прозореца – чуваше смехът ѝ, в сладкото ухание.

Когато бяха на пикник, с ръчички върху тревата, слушаше сърцето на земята.

Разбираше, какво пита врабчето, цъфналото дърво върху което беше кацнало.

В последната сфера видя, два прелестни Ангела и миниатюрни Феички - помахваха ѝ и изпращаха въздушни целувки.

Аларма на кола прекъсна съня на Мила. Тя се размърда в леглото и се обърна на другата страна. Но, много бързо, Сънчо я пренесе в света на сънищата. Отново опита да пусне телевизора и отново не успя. Потърси телефона си, но чу глас: Защо ти е телефон, скъпо дете? Погледни усмихнатото небе, чуй песента на живота... пеят я цветята, пчеличките, птиците, земята, дори лъчите на Слънцето пригласят... Виж облачетата, разказват чудни приказки. Мила вдигна главичка и видя препускащо бяло конче. След него слон, понесъл върху хобота си мъдра костенурка. А също, очарователен делфин, позлатен от лъчите на Слънчице. Въздъхна в съня си, Мила и се усмихна. В този миг, Душичката ѝ беше излекувана, а гласчето ѝ, силно и ясно.  Сутринта, малко преди да се събуди момиченцето, елементалчетата доведоха Душичката. Тя прегърна сърцето на Мила и започна да му разказва, за чудната Земя, наречена Сибир.

Слънчицето настоятелно погъделичка клепачите на Мила. Тя отвори очи и чу: „Куклите ти, са толкова тъжни, миличка“. Видя ги и скочи от леглото. Оправи дрешките им, нахрани бебето-кукла и го сложи в количката за разходка. Плюшеният, розов еднорог, сложи до възглавничката си, да подремне. Взе любимото си мече на колене и разтвори пъстра книжка. Душичката на Мила въздъхна с облекчение.

А там, в Небесните селения, обитателите със затаен дъх гледаха случващото се, с детенцето Мила и първата излекувана Душичка. Гледаха щастливи и възторжено аплодираха успешната мисия.

*********

И животът на бебето Милко започна, и се разви, като този на момиченцето Мила. Разликата беше, че той, като момченце се вълнувше от филми, предавания и игри, свързани, с битки и войни. Кошът, с играчки, в стаята на момченцето, беше пълен, с войници, роботи, самолети, танкове и оръжия. Играчките на Милко също скучаеха отдавна. Още със събуждането си, преди да е станал от леглото, взимаше телефона от нощното шкафче и включваше играта: Добрият войн унищожаваше чудовищата, но и той беше жесток в битките – нямаше никаква милост, към безпътните, жалки създания. Душичката на детенцето страдаше и болееше, а Ангелът му хранител, потръпваше, от кървавите сцени, на екрана на телефона.

Изгря кръглоликата Луна и дари света с покой. Повъртя се в леглото Милко – обръщаше се ту на едната, ту на другата страна. Накъдето и да погледнеше, му се привиждаха чудовища, а войнът никакъв го нямаше, за да ги разгони. Трепереше уплашен. Накрая се зави през глава и стисна очички. Ангелът му хранител го помилва тешително и не след дълго, детето заспа. Феята на сънищата седна на крайчето на леглото и нежно докосна момченцето. Чудна картина се разгърна пред удивения поглед на Милко. Летеше над безбрежния Океан. Първо премина през нощта, обсипана с безброй звезди, а луната багреше водата в сребристо. След това, блесна слънцето и позлати морската шир.

„Ехааа... трябва да заснема това! – бръкна в джобчето си, но телефонът му го нямаше. Огледа се: Но, как летя?!“

„Аз те нося, детко...

„Кой си ти? Покажи се, да те видя!

„Аз съм невидим, дете – отвърна му с шепот.

„Покажи се! – сърдито заповяда Милко.

„Вятърът съм. Не можеш да ме видиш, само да ме усетиш – благо обясни.

„Веднага ме върни, да си взема телефона!

„Повярвай ми, миличък, тук не ти е нужен.

В този момент, няколко елементалчета, прилични на водни кончета, отведоха Душичката на Милко, в приказно красивата лечебница „Океан“. А, Феята на сънищата разгърна пред детето очарователна картина - Божия Дом. Сферите на спомените изникваха, разтапяха се и отстъпваха място на други.

Водопадът, с разноцветните пръски на водата и дъгата над него, в която се люлееха всички.

Езерцето с водните лилии и състезанието, кой ще разцъфне повече цветове, с вълшебните пръчици Любов - всяко дете имаше такава.

Плувните надпревари със златните рибки.

Моделирането на облачетата, което винаги завършваше, с безброй кончета. Яхваха ги и препускаха в небесните селения.

Вълшебните приказки на Премъдрите, с които заспиваха на топлата, дъхава полянка.

В последната сфера, Милко се видя съвсем мъничък, а до него сияйните Ангели и забавните Феички. Припомняха му Божия Дом, когато му беше трудно, да е послушен и го успокояваха щом заплаче.

Момченцето отново видя окена под себе си. Усети как вятърът го спуска и спуска.

„Почакай, ветре! Не мога да плувам – уплашено извика детето.

„Успокой се, мило! В природното царство нищо лошо не може да ти се случи, защото безброй Същества се грижат за теб, ако им се довериш.

Докоснаха водата крачетата на Милко и в този миг, два усмихнати делфина изплуваха до него. Прегърна ги и го понесоха. Далеч пред себе си, момченцето видя синя планина, която постепенно смени цвета си на сив. В момента, в който я достигнаха, стана бяла. С неизразимо удивление, Милко разбра, че не е планина, а огромен кит, който го очакваше. Лекичко се изкачи по кадифено мекото му тяло. В дясно, отдалечен на няколко крачки, видя телефона си и тръгна усмихнат към него. В ляво от него, на същото разстояние блесна сияние, от което излязоха два прелестни Ангела и три очарователни Феички. Позна ги, те бяха винаги с него, когато беше малък. Милко спря колебливо. Погледна към телефона си и от него започнаха да излизат чудовищата, затворени в сфери. Неволно се дръпна назад. Около Ангелите и Феичките също се рояха сфери, но бяха изпълнение, с Радост, Светлина, и розово-сини ухания. Двоумението на детенцето се стопи и то уверено пристъпи към спомена за Божия Дом.

Въздъхна с облекчение Душичката на Милко. Гласчето ѝ отново беше силно, ясно и сладко като приказка. Елементалчетата трепетно я положиха до сърцето на момченцето и то се събуди. Чудният сън беше в него, с него и навсякъде около него. Усмихваше се милото и се усмихваше, защото Любов, Светлина и Радост отново живееха в него.

А там, в Небесните селения, обитателите със затаен дъх гледаха случващото се, с детенцето Милко и излекуваната му Душичка. Гледаха щастливи и възторжено аплодираха, и тази успешната мисия на Любов и Светлина.

Спасението и изцелението на Майчица Земя, Океан и Съществата, които ги населяват се случиха, случват се и ще се случват до тогава, докато Божият Дом се пресели в този свят.

„ОСОБЕНО БЪДЕТЕ ЗАГРИЖЕНИ ЗА ВАШИТЕ ДЕЦА. ДАЙТЕ ИМ РАЗБИРАНЕ ЗА ТОВА, ЧЕ ВЪВ ВАШИЯ СВЯТ ПРИСЪСТВА НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО, ЧЕ ВАШИЯТ СВЯТ Е СМЕС ОТ ДОБРО И ЗЛО, СВЕТЛИНА И ТЪМНИНА. С ДРУГИ ДУМИ, ВАШИЯТ СВЯТ Е БОЛЕН. И ДА ИЗЛЕКУВАТЕ СЕБЕ СИ И ВАШИЯ СВЯТ ЩЕ МОЖЕТЕ ЕДИНСТВЕНО ВИЕ САМИТЕ“

Владика Иларион

Сеймира Дони (авторски псевдоним)

30.06.2021