Спомням си преди години как винаги се чудеше на момичетата, които страдат от любов. Струваше ти се не логично да плачат за някой, който ги лъже и наранява. Казваше, че никога няма да бъдеш като тях. Но това се промени, когато той стана част от живота ти. Влюби се и го обикна, а така човек е най-лесно да бъде наранен. Вчера дори малко поплака... Заболя те от думите му и си личеше. Дори и той усети, че те нарани. 

Всъщност на него не му пука. Вече му е все едно за теб, въпреки че не съм сигурна, че някога изобщо се е интересувал от чувствата ти. Хайде, вече спри да плачеш, защото от твоите глупости чак аз влизам в депресия! И си една лигла... 

Вместо да се стегнеш и да продължиш напред, ти седиш и си припомняш всички романтични глупости, с които ти е пълнил главата. 

Ама освен всичко друго си и глупава! От километри си личи колко си наивна и понеже го е разбрал е решил да направи "драмата" още по-ефектна като прехвърля вината изцяло върху теб и те обвинява за всичко. И ти веднага се хвана на клопката му. Разбирам, че си наивница, но това не пречи да спреш да плачеш и да страдаш. Все пак не забравяй, че на него му е все едно. 

Хайде, пак се почна със сълзите... Ще ме удавиш! И очите ти на нищо не приличат вече! Погледни се само! Добре, добре... кофти ти е. Чувстваш се излъгана, наранена и предадена. Нали знаеш, че докато не се опариш, няма как да започнеш да се пазиш? 

Сипи си една чаша горещ чай, избърши сълзите си и бягай да си лягаш, а от утре умната! Или както искаш... само спри да плачеш, защото ми писна да те слушам и ме заболя главата от мрънкания и любовни терзания. Обзалагам се, че този, за когото направи океан от сълзи в момента спи сладко и спокойно, а ти седиш цяла вечер и ми надуваш главата! Имам нужда от спокойствие и нямам намерение да прекарам вечерта успокоявайки те. Чуваш ли? 

Какви ги говоря и аз... Как ще ме чуваш, като аз съм просто една мисъл, която ти отказваш да послушаш. Време е да се съвземеш и да продължиш напред. Разбра ли?А сега си лягай. Лека нощ...