Спомням си преди години как винаги се чудеше на момичетата, които страдат от любов. Струваше ти се не логично да плачат за някой, който ги лъже и наранява. Казваше, че никога няма да бъдеш като тях. Но това се промени, когато той стана част от живота ти. Влюби се и го обикна, а така човек е най-лесно да бъде наранен. Вчера дори малко поплака... Заболя те от думите му и си личеше. Дори и той усети, че те нарани.
Всъщност на него не му пука. Вече му е все едно за теб, въпреки че не съм сигурна, че някога изобщо се е интересувал от чувствата ти. Хайде, вече спри да плачеш, защото от твоите глупости чак аз влизам в депресия! И си една лигла...
Вместо да се стегнеш и да продължиш напред, ти седиш и си припомняш всички романтични глупости, с които ти е пълнил главата.
Ама освен всичко друго си и глупава! От километри си личи колко си наивна и понеже го е разбрал е решил да направи "драмата" още по-ефектна като прехвърля вината изцяло върху теб и те обвинява за всичко. И ти веднага се хвана н ...