През онази есен ние, големите ученици, бяхме на бригада за бране на царевица. С нас бяха също ученици от Техникума по Автотранспорт, който вече превземаше сградата на нашата гимназия. Бях се сприятелила с някои от курсистите и малко повече с Петко. Беше доста симпатичен, със светлокестенява коса, а голям белег на бузата му придаваше мъжественост. Веднъж на връщане от бригадата, чух зад гърба си две от момичетата-курсистки да говорят шумно за нещо, което много ме засегна. Сигурно това е била и тяхната цел ... Тъй с недоумение подразбрах, че Петко имал и друга приятелка, Цецка. Веднага спрях да се виждам с него - по-точно не приемах повече да ме изпраща вечер, след тренировките ми по баскетбол ... А само дни преди това в моя лексикон, наред със снимката си, той беше ми написал такива красиви думи, каквито се посвещават на едно момиче ... И после приятелката на Цецка поиска лексикона да напише и тя нещо. Разбира се, дадох й го веднага. Само че, тя не ми го върна - изгубила го ... Не мога ...