Куче в Мерида!
Мерида! Градът оставил едни от най-веселите и ярки отпечатъци в мен от цялото пътуване. Гледката на Прекрасно осветения мост, над смълчаното езеро, имаше почти магическо излъчване. Палмите и пейките, спокойствието и затихващия шум на един заспиващ град. Светлините украсяващи нощта. Нощта, която щях да прекарам из улиците и градинките на това населено място, а не някъде там далече навън сред гористите дебри на някоя планина. В това отношение тази вечер си бях решил проблемите. Нямах търпение да обиколя и разгледам. Но първо щях да си почина добре тук, седнал с лице към водата, която едвам помръдваше. Какво по-добро местенце от това да си изям сандвича. Нямаше да посрещна поредната вечер гладен, а и се надявах да намеря още храна. Прогонвайки поредния нагъл комар настървено отхапах прилично голяма хапка. Загледах се в миниатюрните вълнички с отразена в тях светлина. Отдадох им се мълчаливо, задвижвайки процесите свързани с храносмилането. ДОБЪР АПЕТИТ!!!
Езерото (години по ...