Много пътища
Към края на града имаше много пътища тръгващи на къде ли не. Наистина бях много объркан. Не знаех на къде да поема. Затова влязох в първата бензиностанция която видях и поисках пътна карта за да се ориентирам. Тук за първи път разбрах какъв голям проблем може да се окаже езиковата бариера. Пробвах думи като “море" и различни знаци, но определено ударих на камък. Жестовете не помагаха при всеки, а думите бяха на английски и за мое учудване повечето Испанци не владееха този език. Е, все пак ми извади няколко пътни карти и каза колко струват, но дотам. Опитах още веднъж да му обясня че не искам да си купувам карти а просто да се ориентирам за посоката но нищо не се получи и този път. Излязох и подкарах колелото в избрана от мен посока. Не знам защо бях решил че Валядолид е в посока към морето и ориентирайки се по пътните знаци тръгнах по едно от шосетата. Нещо в мен не ме оставяше на мира. Нещо или по-скоро тя – моята интуиция непрекъснато караща ме да се съмнявам в това коет ...