ЛИПА ЗА ЗИМАТА
Ставам рано. Бодър съм, спах добре. През нощта е валяло. Браво. Свежо е навсякъде, пролет, в сетна фаза, но още е пролет. Пия кафе и дишам. Гонят се птичките. Излизам на балкона. Децата спят, жена ми е в банята. Колко е хубаво!
Днес ще направя нещо добро. Задължен се чувствам. Времето ми е приятел, обичам жена си, децата растат, кафето е топло и нежно. Животът е хубав.
Един душ, дънките и – навън. Отивам на работа. Точно там няма да мога да направя нищо добро, ама карай. Една жена събира липов цвят. Да, началото на юни е, още не е разцъфнала липата, както трябва, но вече понамирисва. Като моите синове – още не са мъже, но им личи онова, силното, убеденото, твърдото, което превръща юношата в младеж.
Ще почакам, не бързам. Трамваят винаги идва, като съдба е, понякога закъснява, всъщност – винаги, но това му е номерът. Всеки луд си има номер, казвахме, когато бяхме деца. Ако беше вярно, всички щяхме да сме номерирани в тая държава, не само трамваите. Без тарикатите, те са и ...