Глава тринадесета
Дъждовни изненади
Ден 11-ти (сряда)
Навън ромоли и се усмихвам блажено. Ще ходим ли на снимки, щом вали? Скачам, отварям вратата на терасата, да влезе свежият въздух, и вдъхвам силно, това е друго. Иначе тук е много топло като за началото на ноември, а сега ми се струва като Рая – място злачно и прохладно. Не мога да устоя, не. Изтичвам на поляната, както съм си боса, по тениска и къси гащи и посрещам капките върху лицето си. Въртя се с разперени ръце – егати удоволствието! Капките ме удрят и се стичат на вадички по шията ми. Квича от радост и трополя с крака, ще ми се завърти главата от толкова кислород. Кално е, но така е още по-истинско, защото тревата под мен е също толкова доволна. Мога да бъда по-щастлива единствено ако той го прави с мен. Представям си, че е тук, че е разперил ръце като мен и е щастлив. Дали е неприлично? Ами, ако някой ме види? Оле, има камери! Свалям ръце унило и се прибирам, все едно нищо не е било, а оставям кални следи от терасата до банят ...