Жената заключи колата си и тръгна с бавна крачка по тротоара. Докато се оглеждаше, канейки се да пресече улицата, понечи да мушне ключовете в чантата си. Те се изплъзнаха от пръстите й и паднаха на плочките. Подразнена, тя изсумтя и се наведе. Лицето й се озова на половин метър от една локва. И тогава се случи нещо странно.
Забравила съвсем за ключовете, жената изписка и скочи на крака. Заопипва с треперещи пръсти лицето си, сякаш някой я бе залял с киселина. Отново се наведе над локвата и се огледа в нея. Последвалият нов писък бе толкова пронизителен, че стресна близките минувачи. Тя се затича по тротоара, като продължи да надава викове. Беше изпаднала в истерия. Така и никой не разбра какво се е случило. А ключовете останаха да лежат на тротоара.
***
Кабинетът на изпълнителния директор на компанията „Оптификс“ бе голям и луксозно обзаведен. Бюрото бе от махагон, а двата кожени фотьойла сякаш бяха предназначени за хора, страдащи от гигантизъм. По стените висяха картини, които нямаше ...