ЛОШ ЖИВОТ 16+
монолог
(Сцената представлява стая в обикновена къща, където има телефон, телевизор и няколко стола. Влиза жена на около 30 години, облечена като монахиня, носи голям сак, от който се подава смачкан официален костюм и малка козметична чантичка, от която се подават различни бижута. Носи гримове и козметика в другата си ръка. Обута е с прости домашни чехли.)
ТЯ:
- Преди всичко, уважаеми дами и господа, ви дължа обяснение, защото няма да се правя на монахиня и да казвам това, което сценаристът и режисьорът са предвидили. На други ги разправяйте тия! Въобще не ми пука! Бях си научила ролята на монахиня и трябваше да ви впечатля с невероятно драматичен монолог. Бяха ми подготвили ролята на монахиня и на затворница, но това въобще не подхожда на характера ми, а още повече на характера ми на актриса. Винаги съм била и ще бъда някоя си. Никаква монахиня! Никаква затворница! Защо ще се правя на такава, като въобще не мога да почувствам ролята, нейното въздействие и смисъл, въпреки ...