ЛОВЦИ-3
Панайот беше едричко момче, изобщо не ставаше за център-нападател, но навремето се биеше добре и успя да наложи превъзходството си, вероятно защото нямаше такова. Стоеше пред вратата на противника и чакаше някой да му подаде удобно топка, за да я вкара във вратата. Това беше ролята, приносът му към колективната иначе игра.
- Ей, какъв отбор бяхме! – припомни си той и ме фрасна по рамото. Тези дни ми върви ме млатят точно по лявото рамо. По този повод се сетих за Лазо, нали и той ме беше ударил там, когато ми съобщи новината за новата си длъжност, за бизнеса, който започваше. Казах:
- Помниш ли Лазо?
- Е как да не го помня? Виж какво, аз отдавна вече не съм в квартала, но старите бойни другари няма да забравя никога. Нищо че кривнахте от правия път...
- Не сме кривнали, пътят се оказа крив.
- Айде бе, ти ще кажеш! – Панайот беше наедрял още повече. Преди години си купи или си построи къща в Бояна, сега живееше там със семейството си, не идваше в квартала. Но не ни е забравил, ви ...