"Лунно усещане"

или  докосване с лебедовите пера на любовта

Произведението е вдъхновено от колажа на Дочка Георгиева - "Лунно усещане"

Тихо се плискат водите,

гонят се в езерен мрак.

Плясък се чува - луните,

огледално се взират в света.

Нежност от вятърен повей,

роши чуплива коса,

поглед и жарък и тъмен,

гали, единствено, женствеността.

А мъжеството се крие

в докосване с лебедови пера.

Дъх по перлена кожа се стели,

топли устни по женска ръка.

Трепетно пръсти се вплитат,

занемели устни срещат устни в нощта.

Лумва пламък невидим,

пълнее  в златен обков пак луна.

Обликът неин се люля

в нежна люлка-вълна,

сенчести ласки се леят,

като пречистена в огън вода.

Сливат се лунни парчета -

късове от две човешки сърца.

Приказно стели се мракът,

извиват се в ритъм  блестящи тела.

     Беше разкъсващо! Опияняващо сетивата. Настръхващо! Съществуваше ли подобен род изживяване? Излишен въпрос. От капчиците пот притичващи по блестящата от влага и зачервена от ласки и целувки кожа, та до дълбините на женската и същност тя знаеше, че отговорът е едно голямо, обемно и неоспоримо „Да!”. Съществуваше такова силно, поглъщащо изживяване, което сетивата и регистрираха с максимална амплитуда на силен земетръс по скалата на Рихтер. Невена едва сдържа клокочещите, пукащи се в балончета звуци на смях, търсещи път извън гърдите и: „Сега ако се и разсмея, като някоя откачалка пусната от Раднево, определено ще стане една голяма каша. Дръж се момиче, че кой знае какво ще засегнеш или по-лошо, как ще те окачестви!” Младата жена успя да накара бълбукащия поток да заглъхне и се скрие, някъде дълбоко в нея. Беше си трудна задача, особено при условие, че тялото, сърцето и умът и бяха „дрогирани” от хормона на пълното щастие и неописуемо удовлетворение, а душата и пърхаше, като малко, гладно птиченце, попаднало в огромна хранилка пълна до горе с най-хубавите зърна. „ Това ми било пълно изпълнение на мечтите, значи! Така наречената „точна спойка от две тела”!” – прошумоляха нестандартните мисли из дебрите на все още опиянения от изпитаното ум. Главата и лежеше върху лявата част на гърдите му. Косата и беше полепнала по лицето и – неоспоримо доказателство за двучасовото  страстно занимание. Невена затвори за миг очи и си припомни откъслечни фрагменти – завладяващите му с нежност, но и с изпиваща, страстна жажда устни, леко дращещата набола брада, нежно стимулираща всички рецептори по нейната кожа, силните му ръце и пръсти завладяващи с трепет всяка заобленост по тялото и.” Стига! Не само че се втечни, но и се оля!” – сама се нахока младата жена.

Да, съществуваше огромно и всепоглъщащо удоволствие, и каквото и да си мислеше нейният партньор сега,  в този необуздан и див танц на телата, пълен с взаимен трепет, желание и жажда за още, то беше ясно, че двамата нямаше как да симулират подобен род дълбочина на изживяването.

    В късната пролетна вечер, звездите изглеждаха като посипани с вълшебство искри по небето. Тихото вълнение на водата погали слуха и. Наблизо нещо цопна и звукът отшумя. Горещия повей на ветреца пролази по нейната кожа и издуха няколко капчици влага. Тя потръпна и си помисли: „ Дали спи?Да погледна ли?”.Усети трепета на гърдите му, а след това чу и смеха:

    - Нев!? Не трябваше да го правиш!

    - Кое? - вдигна главата си тя и обърна лице към него. Няколко кичура влажна коса бяха полепнали по нейното чело и нежно очертаваха бузата и. Тя нацупи устни и се опита да издуха полепналите снопчета от страните си, но всъщност, успя само да направи смешна физиономия, която го накара да се разсмее още по-силно.

    - Не трябваше да мърдаш, защото пак започваме отначало…

   - Пак?! Стига бе! След третият път? Още?! – погледът и се спусна от очите му, към устните, брадичката, надолу по врата и гърдите му,около настръхналите зърна, покрай улея, очертаващ пътя на удоволствието и бавно се завъртя около пъпа, а след това спря, там, където най си личеше това „отначало”.

   - Е, ти да не си бил вързан, последно време,а? – и веднага след въпроса си тя се разсмя.

    - Уж, не…Ала, ти ме побъркваш!

   - Да бе! Повярвах ти! Как ли пък не! – и двамата се усмихваха впили поглед един в друг. В очите им се отразяваше спокойното нощно небе посипано със ситни блестящи звездици. Начупени и завиващи се, влажните кичури коса с оттенък на отлежало уиски се размърдаха от новия повей на пролетния  ветрец. От другия край на малкия язовир заквакаха в хор жабки. Ароматът на цъфнал див люляк и зеленина изпълни простора. Сутрешните изпарения разнасяха свежата нотка на настъпващия ден. Луната нахално се мъдреше и осветяваше смесената гориста растителност, заобикаляща язовирчето и придаваща една задушевна приказност на пейзажа.

Теодор или Тото, както го наричаха всички, които го познаваха измуши ръката си изпод нея и я плесна лекичко и закачливо по оголеното сочно бедро. Почти веднага чу, възмутеното и „ Хей! Какви ги вършиш?”, но това го накара да се разсмее още повече. Почти я повдигна заедно с изправянето си до седнало положение:

   - Хайде, Мързеланке, водата тъкмо е топла и ще ти хареса! Вдигай дупето!

  - Мечтай си! – измърмори тя и се изтърколи на импровизираното им легло. Влажните кичури чуплива коса се разпиляха по нежната извивка на рамото и. Тео, пое дълбоко въздух. „ Тя, даже няма представа колко е възбуждащо това!” – усетил прилива на кръв към слабините си, той се завъртя, изправи се и тръгна към водата, която нежно миеше осветяваните от луната камъчета, наредени като римска мозайка по брега.

   - Имаш секси, готин задник, да знаеш! – догониха го думите и. „ Глупаво момиче!” – изригна смехът в гърдите му. – „ Нямаш си никаква представа как палиш мъжката страст само с думи, изречени с наситения ти емоционално звънтящ глас…” - Той бавно се обърна. Искаше да и даде достатъчно време да го огледа без да крие интереса си към неговото тяло. Изчака достатъчно и заговори:

   - И други части са ми секси, но ако държиш на изглед отзад…?! – в думите му остане една закачлива недоизказаност.

    - О, я се скрий! – възмутено му се изплези тя.

   - Идвай, Дразнителке! И прибери камшичестото си езиче! Има по-хубави занимания от това да пляскаш с думи… - той беше навлязъл до колене във водата и сега я гледаше, изправен насреща и в пълния си блясък. Тя се радваше на това, че макар луната да осветяваше добре околността, от разстоянието помежду им, той не можеше да види зачервените и бузи.  Да, имаше нещо порочно и много секси в това да гледаш мъж под лунна светлина, при това водата да гали така еротично голото му тяло. Невена, напълно съзнаваше какво означават думите „ Както майка го е родила.” „ Ама добре се е постарала тази майка!” – затъркаляха се мисли в главата и.

    - Бавиш се! И…много скоро ще започнем отново… - заканата в гласът му я развесели.

   - Куче от салам плаши ли се? – из имитира му тя думите с леко удебелен тон, за да постигне ефекта на мъжката реч. Смехът му огласи въздуха с игриви гърлени звуци.

 Тя скочи като попарена, затича се и навлезе във водата. Стъпваше внимателно по хлъзгавите мокри камъчета.

   - По-тихо, де! – изсъска му тя. – Компания не си търсим! Всичко е за една нощ. Бройкаш ме и толкова! Не е нужно всички да научат, че съм прекарала нощта с Донжуана на компанията.

Смехът му секна, така, както беше започнал. Погледът му, изпиващо се втренчи в нея. Да, всичко започна като „ за една нощ” и нищо повече. Той беше приключил с връзка, която продължи три години, но всичко, което си мислеше, че може да се сбъдне се сгромоляса отведнъж. Той харесваше Мими. Даже си мислеше, че я обича. Все пак три години си бяха доста време. Излезе, че за нея тази връзка беше просто едно въже, което да я държи здраво над тъмната вода на самотата. А иначе, тя си беше прекарвала весело в университета през седмицата преди уикендите, в които се виждаха. Е, той не беше светец, но наистина държеше на Мими и последните две години се опитваше да бъде верен. Получаваше му се, но разбра, че срещу своята вярност не получаваше нищо повече от няколко прекарани часа в див секс. Мими му приличаше. Харесваха почти еднакви неща и се търпяха един друг. Да, той не говореше много, но и тя така. Все пак, всичко свърши преди три месеца и оттогава той си караше по старому  - пробваше всичко, което му се предложи или което успееше сам да си завладее. И това му беше достатъчно. Невена познаваше отдавна. Често се срещаха и събираха в една обща компания, но той просто беше един наблюдател. Сам не беше осъзнал, че в последно време се заглежда по нея, слуша разговорите и, наблюдава мимиките по лицето и. Още повече само от седмица осъзна, че я желае и то с жажда и страст, които сам не можеше да си обясни. Даже в първите му младежки „мокри сънища” не беше съществувала подобна силна възбуда. Преди седмица я беше видял от друг ъгъл. Осъзнал беше, че отдавна несъзнателно се интересува от нея, но от миналия петък всичко се промени. Когато тя се появи с разкошен черен потник с гръцко рамо на огромни щамповани пеперуди,опънат и очертаващ пищните и стегнати гърди, с подредени тъмно руси къдрици, падащи тежко на едната страна, тръпнещи начервени устни в тъмно Бордо и искрящи светли очи, подчертани от молив и загатващи за страстни бури, той просто капитулира…В допълнение черният прилепнал панталон, очертаващ стройните и крака и сладки извивки, намиращи се там, където им е мястото го направиха, напълно неспособен да мисли за друго, освен за нея. Не я беше виждал така наконтена. За него тя беше едно младо момиче, което видимо, винаги се чувстваше добре в каквато и компания да бъде. Почти винаги беше спортно облечена, с маратонки, спортно долнище и някоя виснала широка блуза, която не позволяваше да се види кой знае колко от женствените и извивки. Веселеше компанията с непрестанната си духовитост и нестихващ речитатив от шеги. Тайно и с възхищаваше. Дори и сега не разбираше откъде ги мисли всички щуротии и как можеше да превключи от една тема в напълно друга без дори да се замисли. В началото смяташе, че това е просто поза, както при повечето жени – правеха се на едни, а всъщност накрая излизаха доста скрити страни. Точно като Кутията на Пандора. Въобще по-добре да не я отваряш, че кой знае какво ще пуснеш от там. Но Невена беше еднаква – и в компания и насаме – тя беше естествена.

    И тази вечер се случи да са заедно в една компания.Той се опитваше да крие интереса си към нея и често уж, гледайки някоя друга я наблюдаваше с периферното си зрение. Да, та беше естествена и това го потресе, но и много му хареса.Случи се така, че двамата се сблъскаха пред общия вход на тоалетните. Тоя инстинктивно я прихвана и прилепи към себе си, а тя, изведнъж вдигна лице към него и го целуна. Зави му се свят от желание. Знаеше, че не е пиян, все още имаше течност в бутилката бира, която си беше поръчал, а и беше взел колата на баща си.

    - Искаш ли просто да си изкараме една звездна сексуална нощ? – след като свърши с целуването му предложи изведнъж тя.

   - Ти сериозно ли? – попита я Тото тогава.Тя беше пила поне три питиета, така че предложението, което получи като безплатно сбъдване на желанията му го шашна. Не мислеше, че е пияна.

    - Ооо, изглеждам ли ти несериозна?! – тя примижа с очи, а червената светлина на лампата в преддверието на дискотеката се отрази в мътните и светли очи, изглеждащи призрачно на този вид светлина. „ Като вампирка е!” – премина през ума му. – „ Все пак доста интригуваща секси вампирка…” продължиха да се точат мислите му, макар да отшумяваха бързо под наплива на възбудата, която обземаше слабините му. Дори не можеше да повярва на късмета си. Цяла нощ беше седял срещу нея на сепарето. Ставаха, сядаха, мачкаха го, а той неотклонно наблюдаваше нея. Не знаеше защо го прави, но му се случваше за пръв път да бъде толкова близо до нея и да разбере с мъжкия си ум, че тя наистина беше това, което изглеждаше – едно младо момиче без излишна показност, при това много страстно гледащо момиче, стига обектът на неприкритите закачливи искри в очите и да беше точно отсреща и. Кой ти отказваше такава покана:

   - Да не се отметнеш! – закани и се шеговито той.Тя го изгледа с нескрита обида в очите си и отвърна:

   - Ако искаш да тръгваме, че сам да се убедиш…

Тихомълком се изнизаха. Тя се извини с главоболие, събра си нещата и излезе. Малко след това той се върна на сепарето, остави пари за сметката си и без на никого нищо да обяснява си тръгна. Тя го чакаше подпряна на капака на бащината му таратайка. След това, всичко беше като магия. Дори той, възприемащ се за твърде здравомислещ човек не можеше да обясни каква стихия го помете. Да наречеш това, което изригна от двамата „маратон” си беше просто мъжка несъобразителност. „Как се нарича нещо толкова истинско и завладяващо?” – си помисли Теодор, наблюдаващ движенията на Невена, която бавно се приближаваше към него.

   Водата галеше с неустоима мекота тялото и. Топлината от допира на течността се разля по сетивата и. Докосването до хлъзгавото топло мъжко тяло накара сърцето и да пропусне един такт.

    - Е?! – запита я той. – Не е толкова неприятно, нали?

    - Неее! – провлачи думите си тя и се огледа.

    - Аз съм тук, а не другаде! – възмутената нотка в гласът му я накара да се засмее.

    - Знам къде си! Не съм сляпа! – отвърна му шеговито и бавно се приближи към него. Той не изчака, а се пресегна и я придърпа към себе си.

   - Някой иска пак да мърка сладко… - нагло и се закани той. Тя отдръпна глава от устните му и го изгледа подозрително:

     - Аз не мъркам…за разлика от някои други хора! – последвалият му смях я разтърси.

     - Нев! Ама ти слушаше ли? – попита я Тото.

    - Слушах, разбира се! Само че звукът от ласките, които така завладяващо раздаваше на моето тяло. – върна му тя.

    - Мхм! Не признаваш ти! – подсмихваше се той, а ръцете му непрестанно лазеха по притиснатото към него женско тяло.

     - Какво има за признаване? Секс като секс…Е, добре де „чукане” или там, както си го наричате, вие, мъжете…

      - Ние, мъжете, може да го наричаме и „любов”… - подразни я той.

Нещо прошумоля и цопна във водата. Тя подскочи и почти се настани в ръцете му. Той се разсмя.

     - Неви! За къде си се разбързала…А и свършиха презервативите…Е, нямам против може да продължим и без…

     - Забрави! – отряза го тя и надникна над рамото му към издаващите пляскащи звуци пернати същества, които сега се движеха над водната повърхност плавно и красиво, като фигуристи на лед.

    - Това са просто диви патици! – опита се да я успокои той.

   - Виждам. – измърмори тя и продължи все едно говореше на себе си. – Добре, че не са гъски като мен…

Звукът от смехът му се извиси и стресна птиците. Те запляскаха възмутени с крила.Двамата замълчаха, хипнотизирани от красотата на размаха под нежната лунна светлина. Птиците, сякаш изпълняваха танц. Бяха две, също като тях двамата, а едната се опитваше да заслони с крилата си другата, сякаш да я предпази от опасност.

    - Приличат на лебеди… - изпусна мислите си на глас Невена.

    - Хм,  - измърмори и Тото, като се притисна към нея. Тя усети възбудата му. – и на мен ми се иска да сме лебеди…Така, нямаше да имаме нужда от проклетите презервативи, за да продължим…

Тя извърна глава и не успя да каже нищо, защото устните му се впиха в нейните и така подпухнали от двучасовите целувки, с които не спираше да я дарява. Тя, обви ръце около него и загубила всякакъв свян се опита да го придърпа още по-близо към себе си. Той не и остана длъжен. Възбудата и на двамата растеше и избуяваше готова да избухне в огнен плам.

     - Нееев! – изстена Тео, - Ако не спрем, мисля че няма да ме интересува мнението ти за правенето на любов без предпазни средства.

Тя се отдалечи от него, колкото да може да погледне очите му. Знаеше, че е толкова възбуден, колкото и самата тя беше.

   - Мисля, че имам един в джоба на панталона, който ти не знам къде захвърли… - измърмори му хитро тя. – Макар че бях напълно убедена, че няма да се стигне до него, при условие, че ти едва ли не се изхвърли с думите си” Ще стигнат ли три броя?”

Тео се разсмя, а патиците, отново изкрякаха възмутено.

    - Стига де! Не ги стряскай! – бутна го тя настрани, но усмихвайки се.

   - Те ни стреснаха,  не ние тях! – опита се да и опонира той. – Остави това, ами я да локализираме къде е този твой панталон, защото в момента едната ми умна глава не иска да слуша, защото се поддава на твърдоглавието на другата…

    - Непоправим си! – извика му тя, но вече се тресеше от смях. Едва излязоха на брега. Сълзите от бурните им закачки пареха по страните им. Дрехите бяха нахвърляни като следи по пътечка, показваща движението им от колата  до постланото старо одеяло на тревата. Панталонът беше наблизо и в задния джоб, намериха това, което им трябваше.

Хоризонтът бавно рисуваше слънчева ивица. Луната избистряше своя поглед, но постепенно избледняваше сребристата и светлина. Слънцето повдигаше завесата на сумрака, а звукът от нежни любовни ласки, каза „Добро утро!” на събуждащите се обитатели на спокойната водна шир и близката горичка.

***

Ах, колко ли нежност се крие в сърцето

на мъж, неразбран от любима жена?

И с колко ли мъка дишат гърдите,

когато там бие ранено тимпан?

Удар след удар, остриета блестят,

женско или мъжко - сърцата кървят.

Може, навярно, човечни и грешни -

всички копнеем за топла ръка,

за миловидност и вярност всевечни,

но по човешки се крием зад тленна скала.

В пиянство политат душите,

поникват сърдечни крила,

далече, горе из висините кръжат

 мечтани разцъфтели цветя...

А, хора сме - забравяме често

да видим прикритото в очите,

там всичко написано е,

без скритост, без свян –

когато боли – кристално измити са,

когато са в радост - блестят от зари.

    Той наистина беше един чаровен хубавец. Косата му, разрошена по момчешки, дългите му мигли, живите му светло кафяви очи, с изпъстрени в зелено ириси и наболата брада го правеха да изглежда опасно секси. От почти всички женски индивиди преминаващи покрай входа на университета, почти всичките с минимални изключения впиваха жаден поглед в нехайно подпрялата се фигура върху кожената седалка на лъскавият мотор.

Не го беше виждала от една година. Знаеше, че е заминал при чичо си в чужбина. Нея пък я приеха в университет и така всичко, което преживяха тогава,  просто остана един приятен спомен. Невена стоеше до главният вход на Ректората и се чудеше, кой ли очаква Теодор. Беше се сдобил с допълнителен загар, а слънчевите очила го правеха загадъчен и допринасяха за романтичния му образ, заедно с красивата червена роза, която държеше в ръка. „ Може би,някоя късметлийка, с която са се срещнали в чужбина…” – помисли си Невена. Да, всяка жена, която спечелеше сърцето на този мъж, щеше да е късметлийка. Тя го знаеше със сигурност от онази нощ, която прекараха заедно. Няколко часа, неповторими в своето съвършенство на изживяване. Бяха се разбрали само за една нощ и за нищо повече. Не, че не и се беше искало, но последния път, когато реши, че добро изкарване и малко „креватни закачки” с момче, което харесва са нещо повече от това, което всъщност са, тя си изпати жестоко. Излезе, че през цялото време беше просто една „държанка”. Ей така „ време да се загуби и да не стои риба на сухо” и нищо повече от това. Омерзително беше, особено, когато единият от двамата, или потърпевшият във връзката не знаеше, че е „държанката”, докато не му го заявиха директно и най-безцеремонно. Невена тръсна глава и то, точно навреме, защото четирите и колежки, с които  се движеха заедно тъкмо я настигнаха.

    - Хайде, Неви! Да вървим, че сигурно пак ще се борим за места! – подкани я едната. Нямаше начин, трябваше да излезе. Е, щеше да го преживее. Поне той беше станал още по-чаровен и по-мъжествен. „Дано само не ме спре, че ще трябва да им обяснявам откъде го познавам и защо съм го крила досега…” – си помисли тя, докато бавно слизаше по стълбите, мислено молейки се той да не я види.

    - Неви?! – гласът му беше същият – топъл и дрезгав и както тогава, в онази лунна нощ и сега хиляди иглички пролазиха по кожата и. Тя усети леката червенина, която плъзна по нейното лице. Почти щяха да се сблъскат, защото Тео и беше препречил пътя.

   - Нев? Здравейте! – той поздрави и останалите зяпнали го млади жени, но върна погледа си към нея. Беше свалил очилата и сега в едната си ръка стискаше красивата роза, а в другата дръжките им.

     - Имаш ли време? Имам предвид кога ще е следващата лекция?

    - В обедна почивка сме! – изчурулика му прилежно и угоднически Нина, една дребна и много красива нейна колежка. Невена нямаше избор, вдигна очи и срещна топлият дървесен цвят на очите му, примесен със зелените страстни пръски, които тя толкова харесваше и постоянно си беше припомняла.

    - Здравей. – отговори му спокойно. – Радвам се да те видя. Както виждам си добре… - тя замълча. Не знаеше как да продължи или как да му каже по-бързо „ Довиждане!”. Очакваше всеки момент да се появи Късметлийката, за която беше розата и всичко да приключи. Всъщност, то нямаше и за приключване, защото между тях нищо не беше започвало. Бяха преживели само един миг на „лунно усещане” в една прекрасна пролетна вечер. После всеки си тръгна по пътя. Да, той се опита да я убеди да продължат да се срещат и да излизат, но на Невена не и се влагаха още веднъж, нито време, нито чувства, които просто щяха да идат на вятъра. Не искаше лъжи и колкото и да я убеждаваше той в обратното, тя просто отказа. Дори спря да излиза и приключи да се събира с предишната си компания,където имаше опасност да го среща по-често. Не искаше  споменът за невероятното им взаимно изживяване да се развали от опитите му, отново да я превърне в „държанка”.

    Теодор, наистина беше притеснен. Беше се върнал едва вчера от Испания. Беше разпитал какво става с Невена и накрая беше разбрал как и къде да я намери. Не знаеше какви цветя обича. Мисли дълго, но послуша продавачката в цветарския магазин и избра една красива тъмночервена роза, която тя му украси с красива нежна и прозрачна панделка от тюл.След това спря мотора пред сградата на университета. Сигурно беше глупаво да е с мотор, но нямаше време да се занимава с покупката на кола,а таратайката, която притежаваше баща му не беше за романтични предложения.Е, онази паметна вечер, таратайката си беше жива каляска на любовта, но… Искаше да пробва да убеди още веднъж Невена, че наистина държи на нея. Искаше я в живота си. Знаеше, че както тя, така и той няма как да получат сигурност, но просто трябваше да опитат. Изтеклата близо година му отвори очите още повече. Първите два месеца се напиваше след заплата. Опитваше се да живее по старому. Да забрави или да изпита същото и с други жени. Не му си получаваше зле, но те не бяха Невена. Накрая чичо му просто му даде един съвет и той го последва. „ Прибери се и завладей тази мацка! Стига си сополясвал, че ми омръзна да ти гледам кривата физиономия! „

Беше му разказал всичко и макар да се страхуваше, че е закъснял, реши да опита.

    - Да, добре съм. – отвърна и той. Беше учуден. Тя все се оглеждаше все едно очакваше някого. „Сигурно съм закъснял…” – помисли си той, но после си припомни думите на чичо си: „ И какво ако има друг? Я по мъжки! Обирай си крушите и към България и да не се връщаш ако не си опитал всичко, за да спечелиш, момичето!”

   - Ние ще те чакаме в кафенето. – културно се извиниха другите момичета и с едни прикрити и съжаляващи погледи тръгнаха. Останаха само те двамата, вгледали се един в друг дод клоните на обагрените в есенни листа дървета, до входа на университета.

    - Ето! Заповядай. – протегна ръка Тео към нея. Розата блестеше в красотата си, а тюлът леко се полюшваше.

    - Виж, ако се налага ще ти помогна да я намериш, но не ми давай нещо, което не е за мен и…

    - Нев? – Теодор беше изумен. – Какви ги говориш?!

   - Не искаш историята с Мария да се повтори, нали? Сигурно е готина, дългокрака и изпипана…То, няма как иначе, но давай, казвай каквото имаш да казваш и да се изнизвам, че да не объркам работата…

Невена не можа да довърши, защото устните и бяха покрити от неговите. Тото я целуваше – бурно и диво, страстно, като обезумял. Тя се поддаде за миг. Стана и топло, почти горещо, но успя да се овладее:

    - Какво правиш?Ако гаджето ти ни види, всичко ще объркаш…- той се беше отдръпнал и я гледаше с пламнал поглед. Приличаше на  изгладнял вълк, видял кокал, върху който се мъдреше сочна мръвка.

    - Нямам гадже, Нев! Всъщност ще имам, ако се съгласиш… Никога не млъкваш, нали?! А, не си ли се замисляла, че може да се лъжеш?– погледна я. Тя потрепери. За първи път от онази нощ се вглеждаше в очите му. Гледаше и потъваше в погледа му. Не знаеше дали вижда и усеща правилно, или просто и се искаше той да е искрен, но очите му…Те и говореха много повече от думите.

    - Розата е за мен, нали? – несигурно го попита. Лицето и се обагри в алено и за разлика от тъмнината на нощта, сега топлият есенен ден показа в цялата си прелест почервенелите и страни.

    - За неукротимо страстна жена, понякога загряваш бавно… - измърмори той. Шегата му постигна ефекта, който беше търсил.

   - Теодоре, много си нагъл да знаеш! – избухна възмутена тя. Той се разсмя. Тя току-що му беше показала без думи това, което му се искаше да разбере: дали все още е свободна?

    - Нев, ще ме тормозиш да те чакам до края на лекциите ти или ще ми дадеш шанс да те измъкна оттук? С мотора съм!

    - Мечтай си! И не се качвам на нещо без врати!– измърмори му тя и се опита да тръгне към кафенето, но рязко спря, върна се и грабна розата от ръката му: - Това си е за мен, така че на теб вече не ти трябва!

Той се разсмя и още преди тя да поднови ход към кафенето я дръпна и прегърна.

    -  Не ми се прави! Не си бил светец, през това време… - измърмори му тя глухо с наврян нос в ризата му.

    - Не, разбира се! Но и ти не си стояла мирна? – усмихна се той, продължавайки да я прегръща силно.

    - Че кога съм била мирна?! Никога не съм се правела на светица!– възмутено се съгласи тя. Той се разсмя, отдалечи я от себе си, наведе се и завладя устните и. Нацелува я и пак я отдалечи от себе си:

    - Не! Винаги съм подозирал, че не си мирна и хрисима, но чак, когато опитах от този плод, разбрах, че ти си немирницата, точно по моят вкус! Но нещо ми подсказва, че не си палувала с друг за времето през което бяхме разделени…

    - Ласкай се! Ала точен отговор няма да получиш! – твърдо му отвърна тя, но игривите проблясъци в очите и говореха за съвсем друг вид „ласкателства”.

     Есента рисуваше багрите на любовта по все още зелените листа на дърветата. Групичка от студенти, вървящи по алеята се раздели, за да направи път на красивия мотоциклетист, зад който здраво обгърнала го с ръце, седеше дребно момиче с видимо, не по размер голяма каска на главата. Единственото, което можеше да се види от лицето и бяха чупливите руси кичури коса, които слънцето обагряше в цвят на старо медно злато, а вятърът се опитваше да ги сплита и дърпа закачливо зад гърба и.