Льончо Канапа - Втора част
Произведение от няколко части « към първа част
Може би, вече е видно, че Еленко не замина с родителите си на село,а остана в Стара Загора при баба Мария и дядо Янаки.
Еленко се появи на този свят в Охрид през смутната за Македония 1903 година. Илинденско-Преображенското въстание както избухна като августовски пожар, запалил главите на българите в Беломорска и Източна Тракия, така и потъна в кръв и разруха на непокорните селища...
И след всеки погром: оставаха разбитите съдби на озлочестени семейства и траурни помени!
И въпреки това, една жажда на несбъднатост, крепена от желание да се видят обединени от Вяра и национален идеал тихо живееше като незагаснала вощеница в душите на македонските и одрински българи.
Но това минало се явяваше като ефимерно видение и крушение, което идваше понякога в сънищата на възрастните, изстрадали и бежанските пътища към Стара България.
Дядо Янаки пое грижата да запише и настоява Елен Хайлазов да завърши
Мъжката гимназия в Стара Загора, като с малката търговия която завъртя се надяваше да помогне, щото внук му да се изучи поне за прогимназиален даскал. Пък мислеше, защо да не продължи и по-нагоре!
Ей така вървяха дните на смутната 1919 година, която попари надеждата на българите за някакъв справедлив мир в Ньой...
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И в миналото родителите са настоявали на децата си да се изучат и сега е така. Надявам се краят да е хубав.
-
Всеки според биоритмите си!🙃
-
Мен пък нещо ме хвана канапа и дори и нощем не пиша, само дебна на гюме да чета, че по-лесно
-
Вече пиша само нощем!Нощем!
Благодаря за коментара, Пепи!😉 -
Още! Още!
-
Благодаря за коментара, Миночка!
Благодаря за Любими, Николай! -
Заинтригува ме, Стийчо!
Следя с интерес. -
Благодаря за Любими, Теодора!
-
Благодаря за Любими, Елка!
Благодаря за коментара и оценката, Младен!
В днешна България живеят стотици хиляди наследници на бежанците от тези времена.Фактически България граничи сама със себе си.Това е разказ,който носи в сюжета си не патетични патриотични изблици,а страданието като сеяч на погаснали надежди... -
За интересно време разказваш, Стойчо. Интригуваш!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
По Българско родителите на наследниците се радват на знанията и уменията им.
Но това е общо валиден човешки стремеж.
Нали помните думите на Хектор при раждането на сина му:"Да бъде храбър,мъдростта да го води в делата,със силата на познанието..."