Студено е... усещам тръпки по цялото си тяло, самотата се слива с мен и разкъсва сърцето ми на малки ледени парченца. Кръвта ми бавно изстива, превръщам се в мъртва сякна на предишното ми аз. Една горчива сълза се спуска от пресъхналите ми очи и се губи в безжизненото ми тяло. Не усещам нищо и нищо не чувствам. Оставам единствена, малка, очакваща черната земя да ме погълне и понесе на крилете си към вечната нощ. Изсъхнали цветя растат около мен, предвещават началото на моето пътуване. Чува се само часовникът на съдбата, който ме вика, отмервайки последната глътка живот... Помниш ли, как те обичах, живях с мисълта за теб, когато бяхме заедно - цялото щастие на света беше мое. Като в приказка... като в един безкраен, красив сън, толкова истинска и някак неземна беше любовта ни. В целия този безличен живот, в огромния хаос, бушуващ в душата ми, там имаше място за теб. До момента, в който ти разруши всичко, сърцето ми гореше в пожара на твоите грешки. За миг изчезна светлината, вътре в мен ...