Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телесното и обратно. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност.

Любовта не идва и не си отива с човека от другия пол. Тя е в нас и си остава винаги там. Всеки, въз основа на неговите телесни и душевни дадени от природата нагласи и житейски придобити представи за любовта, си изгражда въображаем образ за съвършената половинка.

Поради това човекът търси и избира за партньор, мъжа или жената, която е най-близо до неговия въображаем идеал. Но не винаги е точен в оценката си или поради прибързаност в последствие се оказва, че отрицателните качества на половинката са повече от положителните, съпоставени с въображаемия модел и обикновено връзката се разпада. Такава "грешка" поражда страдание, но любовта не си отива с "грешния" избор и след време човекът се влюбва отново. Понякога и трети и четвърти път.

Така обикновено се случва със "средностатистическите" хора. Но има лица, които изграждат своите въображаеми модели давайки превес на предпочитанията на тялото си или на душата си.

Тези, чийто модел е изграден под влиянието на желанията на тялото, се стремят към тялото на другия, заради плътската любов. Те осъществяват многобройни краткотрайни "несериозни" връзки и рядко създават семейство, което обикновено е нетрайно и не носи душевна удовлетвореност на членовете му, а децата от такъв брак нямат щастливо детство.

Други хора, които са изградили въображаемия си модел под давлението на душата, се стремят към душата на другия, заради възвишената си платоническа любов и нямат силно телесно влечение за плътска, а понякога дори и не я осъществяват. Такива хора много трудно намират сродни души, а връзките им рядко са удовлетворителни и поради това са редки и кратки, а прекъсването им болезнено. Те рядко създават семейства. Децата при тях обикновено са нежелани и ако се появят, не са щастливи.

Всъщност, за мнозина любовта е сексът и неговата кулминация оргазма. Какво е оргазмът и за какво служи той?

• Първо. Той е сладкото бонбонче, което ни кара да желаем, да търсим и да правим любов – единственият естествен начин за продължаване на рода.

Природата ни е дала тази залъгалка за да е сигурна, че ще изпълняваме повелята и – да създаваме потомство. Какво ли би станало, ако го нямаше? Но оргазмът е различен, понякога дори е неприятно чувство, защото и полетата са винаги различни.

• Второ. Той е ограничено по място и време биополе предназначено да повиши жизнеността на семената и яйцето и тяхната активност, необходими за действието при срещата им. Това е основната му функция.

Обменът на сведения за стойността на полето (чувствителността, осезаемостта), който поражда тежнения в биополето и желания в тялото, в езика Бхаджа се нарича кхама. От него е останало в Индия името на бог Кама – богът на любовта, който няма тяло.

Днес тенденцията в нашето общество, е същността на младите хора да се принизи до двете определения: мутри и блондинки. А за тях, оргазмът е само кеф. При древните нещата са доста по-различни. Момента, непосредствено преди оргазма и самият оргазъм се съдържат в понятието самадхи, за което в Индия се казва: „ Пълно съсредоточаване на разума, дълбока медитация. Концентрация на всички мисли, съзнателни и подсъзнателни, върху обекта (бъдещият плод, ББ). Състояние на духовна приповдигнатост, което предхожда ,,дханна,, – (спиране на дъха, ББ) покой, безмълвие.”

За да има зачатие при любовната връзка и за да не остане тя само удоволствие, трябва да е налице точната напрегнатост: на околното поле, на двете биополета и на оргазмите. Тогава кхама, ще стане кхарма – зачатието – печатът на полето върху новозаченатия плод; Неговото духовно начало, посято от мъжа в жената, което ще изгражда тялото си в майчината утроба, през деветмесечния си път от небитието към битието.

Кхарма днес вече може да се обясни в своята пълнота. Това което писах по-горе – че Кхарма е само мигът на зачатието означава, че тогава се създава нашият хардуер, който не се променя през целия ни живот. По време на биологичното ни развитие след зачатието и след раждането се създава и допълва нашият софтуер, които може да се променя и допълва през целия ни живот.

Разделението от природата на материя и дух при човека, дава основание на църквата да е против абортите. При аборта не се унищожава само недоизграденото тяло, а духа на плода, който изгражда собственото си тяло.