Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телесното и обратно. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност.
Любовта не идва и не си отива с човека от другия пол. Тя е в нас и си остава винаги там. Всеки, въз основа на неговите телесни и душевни дадени от природата нагласи и житейски придобити представи за любовта, си изгражда въображаем образ за съвършената половинка.
Поради това човекът търси и избира за партньор, мъжа или жената, която е най-близо до неговия въображаем идеал. Но не винаги е точен в оценката си или поради прибързаност в последствие се оказва, че отрицателните качества на половинката са повече от положителните, съпоставени с въображаемия модел и обикновено връзката се разпада. Такава "грешка" поражда страдание, но любовта не си отива с "грешния" избор и след време човекът се влюбва отново. Понякога и трети и четвърти път.
Така обикновен ...