Числата. Ах числата! Те бяха неговата страст. От малък бе привикнал да общува с тях. Бяха единствените му истински приятели. Никога не погаждаха номера. Никога не забиваха нож в гърба. Поднасяха красиви и неочаквани преживявания. Спомни си как, като ученик в прогимназията, баща му - този стар провокатор, му хвърли бомба с новината, че "а" на нулева степен е равно на 1, без значение на колко е равно числото "а". Това го постави в истински шок. Още на следващия ден потърси даскалицата и я попита вярно ли е? Тя кимна утвърдително с глава. Опита се да обясни дори, че всяка степен разделена на себе си дава 1, а степени делим като вадим степенните показатели и значи оттук идва нулата. Жената се бе зарадвала, че неин ученик проявява интерес към предмета й и затова авторитетно добави: Лев Толстой също си е задал този въпрос. Неговото обяснение е:
1.а.а.а = a^3
1.a.a = a^2
1.a = a^1.
Тук тя направи многозначителна пауза на мълчание. А после довметна, предчувствайки ефекта от думите си: Значи не ...