19. Делото
Следствието се водеше в новата сграда на улица “Развигор”. Криминалното досие на момчето беше доста обемисто. Крадец, обирджия, побойник, хулиган, квалификации, дадени през годините, за противообществените му деяния. Дете на улицата, като хиляди други цигански деца. Беше рецидивист, но досега не беше осъждан. Бяха го изпратили в ТВУ “Макаренко”, а от там в Спортното училище в Пловдив. Или момчето беше имало необикновен късмет, или някой го беше закрилял с ходатайствата си. От биографичните му данни се виждаше, че е незаконнороден. Никъде не фигурираше баща. Майката се подвизаваше под името Нели Радомирска и беше циганка. Навярно това не беше истинското ù име. Рождената дата на момчето също не беше точна. Ту пишеше юли 1944, ту януари 1945. Циганска му работа, си казваха следователите и гледаха да претупат следствието. Работата беше дебела, да убиеш милиционер не беше шега работа. Чакаше го присъда поне 20 години, а той самият беше някъде около 20. Щеше да има време след изли ...