Надигна се леко и усети смразяваща болка – но не в областта на рамото, а някъде по-долу, всъщност почти навсякъде под кръста. Огънят беше угаснал, а старецът разтриваше между широките си длани пепел и вървеше тромаво към него без да бърза.
– Дай да видя – рече и разкъса грубо фланелата.
Младежът искаше да възрази, но не знаеше как и какво да каже.
– Добро утро! – изрече и се зачуди на себе си. Какво добро утро! Та той беше изсънувал всичко това, което не предполагаше идването на добро утро. Но случката, събитието, което го беше приковало на този дънер, бе останало извън съня, сякаш не беше важно.
– Боли ли те?
– Да – кимна. - Но не там. По-надолу. И чак в ребрата.
– Добре си се потрошил. Ще ти мине. Поне няма да усетиш това...
Разтри раната групо с шепи, после я намокри със студената вода, която беше налял сутринта от реката. Извади отнякъде кърпа, почисти внимателно и пак пръсна пепел. Повтори това няколко пъти, накрая остана доволен от вида на рамото и силно го опакова с бинт. Разцеп ...