– Каква е тази миризма? – попита, когато отвори очи. Съзнанието му беше още в съня и се страхуваше, че няма да поиска да се върне от там. Преди малко усети дим и натрапчив мирис на нещо като тамян или мирово масло. Знаеше, че древните египтяни са го използвали за балсамиране, и това го накара да се ужаси – тялото му съществуваше, кожата му изтръпваше от капчиците вода, с която го ръсеше старецът, а духът му беше отлетял в съня на нетленното. Повтори въпроса: – На какво мирише?
Старецът го изгледа под око – чудеше се какво се случва в главата на този млад мъж, който ту изглеждаше самонадеян и наперен, ту нараним и почти безпомощен.
– На есен мирише – отговори и събра на куп одеялото, изритано от младежа прекалено близо до огъня; после бавно го сгъна на четири. – На съчки, на огън, на влага, на сухи и мокри листа. На това мирише.
– На мен ми замирса на друго, на нещо ужасно и... непреодолимо.
– От слабостта ти е. Много кръв изтече. Дай да видя раната, заради нея те събудих. – Погледна ра ...