9 мин за четене
Вече се бяха изкачили по склона и пред погледа им се виждаше покривът на манастира, високата каменна камбанария и дуварът, опасващ като крепост светата обител. Двете жени се спряха пред дървените порти, постояха няколко минути за да си поемат дъх, защото от учестеното им дишане им премаляваше. Снежинките се сипеха над тях и забрадките им бяха побелели, някои снежинки прехвърчаха и по лицата им, веднага се разтопяваха и като бисерни сълзици се спускаха по клепките и бузите им. Не усещаха замръзналите си крака и ръце, снагата и врата си.
Николина задумка по вратата и се ослуша. Тишина, белота, спокойствие и безмълвие ги обръщаха. Високите борове бяха побелели от тежкия сняг и като онемели стражи се издигаха отстрани.
Вратникът изскърца и една монахиня нададе любопитно лице пред тях.
- Що дирите тук?
- Добър ден, сестро – поздрави Николина - ние идваме при сестра Геновева.
Монахинята ги пусна и бързо сложи мандалото на мястото му. Беше като черен гарван в тази белота, някак си не на място ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse