Моята сватбена рокля щеше да бъде с корсет от фина дантела, дантелени щяха да бъдат и ръкавите, дълги и широки като на средновековните принцеси. Полата щеше да е от шифон и меко да обвива краката ми. Влюбила се бях в този модел, когато преди няколко години ходихме до Асеновград и го видях на една витрина на Главната, снимах го и се наложи да уверявам продавачката, че когато се заженя, ще купя точно тази рокля от магазина им. ( Преди няколко седмици бях получила обещание от Алекс, че ще я потърсим и той бе измърморил, че „звучи добре, ама като те знам, тия ръкави все ще са в салатата“) В сложно сплетения ми кок щяха да са намигат бели цветчета с различна големина. Приятелите на татко от селския състав за народна музика щяха да вдигнат половината село с големия тъпан, за да ги съберат пред портата, където да цъкат пред страхотната, измислена от мен украса на сребристото БМВ. Татко щеше да се разплаче, разчувстван както винаги от „Ела се вие“, а мама, достолепна и хладнокръвна като англий ...