7 мин за четене
През големия прозорец се вижда огнения диск на слънцето, който мързеливо се търкаля зад гърба на тепето. Духа вятър и кара клоните на дърветата да се поклащат като ръце на екзалтирана публика на рокфестивала в Каварна. Кафените очи на Джон Доу се впиват настойчиво в моите и чувствам горещия му дъх върху лицето си. Сърцето ми спира - най-после, след месеци неми копнения този мъж най-после ще ме целуне…
-Марги! - просъсква свирепо Джон Доу и ме халосва с лакът в ребрата.
Рязко отварям очи и първото, което виждам е загрижената усмивка на шефката – топла като на кайман.
-Иванова, пак ли не ти е добре?
Измънквам нещо средно между Не и Да.
-Извинявай. Останах с впечатлението, че спиш.
Колежките наоколо дискретно свеждат глави, но не и преди да видя ехидните им усмивки. Много ги бива в този номер. Само една от тях ме поглежда упорито и гневно – Тони, единствената ми приятелка в това гнездо на оси, което за пред гражданската общественост носи името ЦДГ „Пепеляшка”.
-Не чух предложение от теб, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse