- Маргарита!
Лилавият маникюр на кака Ленче властно сочи празния стол до масата, на която гордата собственичка на ресторант „Палма” упражнява ежедневното си право на контрол върху мързеливия персонал.Присядам, като същевременно слагам подходяща физиономия - същата като на Гошко, когато строго му кажа: ”Ела при мен за малко!” Той смутено се усмихва и в очите му се чете недоумение: „Сега пък за какво?” Стоманата в погледа на кака Ленче обаче не омеква.
- Снощи си си тръгнала по-рано.
Казвах и аз на Нина снощи, че не е добра идея!
- Знам, не биваше… само че днес имах проверка от директорката и…
- Изобщо не ме интересува другата ти работа. Наела съм те тук с това плаващо работно време, за да изкараш някой лев. Аз ли съм на кяр от това или ти?
Разбира се, че аз. Имам нужда от тези пари.Само че в случая тя услужливо забравя, че сервитьорката на плаващо работно време и спестява един трудов договор и досадното задължение да плаща осигуровки.
-Как може бе, как може? Човек, колкото по-добре се д ...