-Имам страхотна клюка – шепне заговорнически Нина. – Снощи оня сладур май остана разочарован, че те няма.
- Кой сладур?- давам си вид на разсеяна.
-Еее, не се прави на „дръж ми шапката”. Онзи, твоят Джон Доу.
- Първо, не е моят – отговарям с колкото се може по-сдържано безразличие. – Дори не го познавам, ето защо за удобство го нарекох Джон Доу. Така в Щатите наричат мъже с неустановена самоличност. Нали много филми гледаш?
-Млъкни бе! Ей, вярно, че това, даскалиците много плямпате. Тоя виц знаеш ли го – три дни длед погребението на учителка, от гроба се чува тракането на ченето и...
-Мноого смешно! – всъщност хич не ми е смешно, а ми е нервно. След днешната серия от хапливи подмятания относно знанията и уменията ми от страна на Антонова, Нининото дърдорене ми идва в повече. – И как разбра, че е разочарован, ясновидке?
- Той ми каза.
В устата ми може да влети не муха, ами цяла Чесна.
-Стига бе!
- Попита ме: ”Къде е колежката Ви тази вечер?” Казах, че си имаш работа, а той: „Жалко, бях ...