7 jul 2024, 18:57

Марго 

  Prosa » Relatos
360 1 4
8 мин за четене
1790 година. Англия.
Младата девойка стоеше на скалата, която беше надвиснала над пропастта. Погледът й беше празен, очите - сухи, но по-точно е да се каже пресъхнали. Толкова много беше страдала и сега, когато намери човек, който да я обича истински, да я уважава, да я цени, да я усмихва...отново го загуби...
*
Преди две години.
*
Марго вървеше по улиците на града и проверяваше за остатъци от храна в боклука. Намираше, понякога цели хлябове, малко мухлясали отгоре, но тя премахваше горния слой и успяваше да се нахрани, друг път, доста често, хапваше сезонни плодове от дърветата. 15 годишното момиче оцеляваше на улицата, след като майка й я изостави. Баща си не познаваше. Майка й не я обичаше. Каквото и да стори детето, тя все не беше доволна и я гледаше с презрение. Обвиняваше я, смяташе че тя е причината да я напусне мъжът й. А той си тръгна веднага щом разбра, че Кейт е родила момиче. Все казваше, че трябва да има син. Че ще се махне ако тя се ''провини'' и роди момиче. Е, изпълни з ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Пълен обра̀т »

6 Puesto

Propuestas
: ??:??