Мечтаното филтрирано бъдеще
Приготви се за излизане. Почуди се кой скафандър да облече. И трите бяха новички – как иначе, нали ги произвеждаха за еднократна употреба, но детайлите ги правеха неповторими. Все пак се спря на черния – нали отиваше на делова среща…
Тръкна с ръка по брадичката си. Абе… Ама нямаше нужда – шлемът беше добре излъскан и блестящ, та не се виждаше нищо вътре. Подмина банята и дезодоранта. Дезифектантите успешно ги заместваха.
Махна с ръка и излезе. След него цветята закимаха под стъклените буркани. А котката отново ги заобикаляше, търсейки къде да ровне, та да изтърси натрупаните в мини скафандъра си натурални излишъци…
Навън беше тихо. Птиците кротко бяха накацали по клоните – трудно се пикираше след насекомите с маски и филтри по човките. Впрочем, отдавна птиците не ловяха летяща плячка. Трудно се преглъщаха натежалите от предпазните облекла буболечки…
На ъгъла се появи Тя. В красив розов скафандър, елегантна оригинална гума, изящен дихателен апарат…
Разходиха се край реката. На брега задъхано се мяташе риба – изхвърлена от РЗИ /рибо защитния институт/ заради неспазване на правилата – къпане без предпазни люспи и дихател.
А те двамата се отпуснаха върху шарената ливада. Така и така всяко растение беше длъжно да носи закрилящ го костюм, барем ги правеха различни на цвят.
Той наруши социалното разстояние – имаше законно право по пет минути на месец, включи половия шланг към приемателната й камера…
Любов… Страст… Огън и жар…
Е, не я гледаше в лицето. То пък какво да гледа – огледално предпазно стъкло, самО танцуващо под ласките на ръкавиците и плавниците му.
Беше щастлив…
И оня в скафандъра беше доволен. Тайно се надяваше на подобен късмет, когато си купи розовия скафандър. Има си предимства да си изяааащен и елегаааантен… човек. От различен пол…
Каня ви при понеделнишкия неправилн коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Скитнице, Красе, адаш!
-
Всяко извращение има граници. Само в човешкият ум може да е безгранично. Малко силно се изказах, но ако се стигне до това бъдеще, предпочитам да се преродя в охлюв
... -
Какъв финал само Розовото бъдеще....
Поздрав, Георги! -
Да не се стига до там...
Поздравявам те. -
Благодаря, Юри!
-
Супер!
-
Благодаря, Надя Таня, Миг, романтични мечтателю Стойчо!
-
Възможно е!Засега не сме колонизирали все още Луната и Марс!
Но бъдещето е пред човечеството! -
Ехааа, направо ме разби
-
Пази ни Боже от розовото ни бъдеще !
-
Финалът ме уби! А другото – пази Боже!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
