Приготви се за излизане. Почуди се кой скафандър да облече. И трите бяха новички – как иначе, нали ги произвеждаха за еднократна употреба, но детайлите ги правеха неповторими. Все пак се спря на черния – нали отиваше на делова среща…
Тръкна с ръка по брадичката си. Абе… Ама нямаше нужда – шлемът беше добре излъскан и блестящ, та не се виждаше нищо вътре. Подмина банята и дезодоранта. Дезифектантите успешно ги заместваха.
Махна с ръка и излезе. След него цветята закимаха под стъклените буркани. А котката отново ги заобикаляше, търсейки къде да ровне, та да изтърси натрупаните в мини скафандъра си натурални излишъци…
Навън беше тихо. Птиците кротко бяха накацали по клоните – трудно се пикираше след насекомите с маски и филтри по човките. Впрочем, отдавна птиците не ловяха летяща плячка. Трудно се преглъщаха натежалите от предпазните облекла буболечки…
На ъгъла се появи Тя. В красив розов скафандър, елегантна оригинална гума, изящен дихателен апарат…
Разходиха се край реката. На брега зад ...