Втора глава
Алармата на часовника иззвъня безмилостно, оповестявайки началото на новия работен ден. Беше точно 5.40 ч. Тя отвори очи и първото, което видя, беше белеещият се в тъмното таван на малката ѝ спалнята. Трябваха ѝ няколко секунди, за да фокусира късогледите си очи. После се взря през запотеното стъкло на прозореца. Навън беше все още тъмно и студено. Стори ѝ се, че е паднала мъгла. Беше една от онези зимни утрини, в които най-доброто, което можеш да направиш, е да си останеш вкъщи и да се радваш на домашния си уют с чаша чай или кафе в ръка.
Първата мисъл, която мина през главата ѝ, беше, че днес е понеделник. За разлика от повечето хора, които познаваше, тя обичаше този ден от седмицата, в който всичко започваше отначало. Може би причината за това беше, че живееше сама и за нея съботите и неделите представляваха истинско изпитание. Това бяха цели 48 часа самота, с които трябваше някак да се справи. За нейните петдесет и шест години ѝ бяха останали една-две приятелки, но тя н ...