Василена пожела да празнуват рождения му ден с братовчеда ú Филип, той нямаше нищо против, макар че не му беше все едно с кого точно ще бъде. Искаше му се да пийнат някъде по ракия, ама този път не плодова, а от перловата, после да хапнат нещо печено с пържени картофи – Мишо обожаваше картофите, да продължат после на бяло вино и накрая да приключат с кафе. Не е кой знае какво, обаче изглеждаше страхотно. Искаше му се да бъде весело, никой да не мисли за делника си, а да говорят за пролетта, чийто мирис проникваше дори в дрехите на хората; струваше му се, че това е единствената тема, която не би опорочила празника му. Искаше му се още заведението, в което ще отидат, да не бъде скъпо и изискано, за да може спокойно да разкопчае ризата си и да вдигне ръкавите на сакото, както обичаше.
Василена имала свои съображения, когато поканила братовчеда си. Филип бил страхотно перспективен студент, всички във факултета по история го хвалели, професорите често специално го канели на лекциите си, и т ...