МИРИСЪТ

Свечеряваше се.

Вятърът донесе отнякъде миризмата на морска пяна. Богдан притвори очи и жадно пое това ново усещане. Малката русалка на рамото му приглади мокрите си коси и се обърна по посока на вятъра. Тя познаваше тази миризма, перката ù методично се задвижи във възпроизвеждането на сладостното порене на вълните. Какво като е прикована на това космато рамо, инстинктът си е инстинкт.

Вятърът се заигра със скритите под листака гроздове. Примесваше новото си ухание с познатия и натрапчив сладникав аромат. Увиваше се около Богдановата къща, изпълвайки ноздрите си със завладяващата комбинация на новия си парфюм.

Дробовете на Богдан изстискваха соления вкус на морската пяна и блажено задържаха новото удоволствие. Румяна – ето на какво му напомняше това ухание. Сладка тръпка премина през тялото му и тежко се строполи в забранената зона на слабините. А там нещо плахо прошава и едва усмири желанието си да оповести раждането си.

Румяна... как можа да забрави тази сладостна миризма. Ефирната ù кожа беше покрита с този еликсир. Споменът стремглаво се се спусна, опустошавайки наивната му романтичност. Междувременно някак набързо луната изведе стадото си, а то се втурна да обхожда новата одежда на нощта.

Румяна разбъркваше яхнийката в котлето над огъня. Един кичур от гарваново черната ù коса се бе провесил изпод стегнатата забрадка. Без всякаква умисъл той докосна бузата ù, пораждайки едно познато и жадувано усещане. Мисълта ù бързо изрисува нещо, свързано с Богдан в съзнанието ù.

Беше късно за повече спомени. Тя вече усещаше дъха на Богдан. Нещо преряза слабините ù и едва тогава тя усети мириса на морска пяна. Миг след това Богдановата къща се огласи от стон, някак изначален и първичен.

Кой да предположи, че си се появяваме с мириса на морска пяна.