Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана?
„Ти си станал.“
Кой говори с него? Това дори не е глас, чува го отвътре, в съзнанието.
– Какво става?
„Това ли са въпросите ти?“
Нима това е разпит? Или е в отвъдното? И защо е толкова бяло? По-добре да стане.
Но се оказа, че няма тяло. Поне не го виждаше с очите.
– Къде е тялото ми? ...