1

     Приветствам ви, скъпи мои хора и нечовеци!.. И всички вас, които не желаете да се причислите нито към първата, нито към втората категория… Всички, които имат уши и очи, за да слушате и виждате… мозък, за да преварите цялата получена информация… и сърце, за да отидете зад нейните предели… Там, където днес, именно, с вас и ще се отправим…

     ♪♫•°

     О, чудесно, драги Маестро!.. Вие, както винаги, сте ненадминат!.. Чувате ли? Чувате ли, скъпи мои, таз вълшебна, едва доловима мелодия?!.. Сякаш капчици роса вече се изпаряват в лъчите на току-що изгряващото слънце… Просто – магическо зрелище, съгласете се!..

      И какъв ще бъде изгревът днес, никой няма да ви каже, както всъщност винаги. Но едно е ясно – това се е случило преди много-много лета, отдавна, още преди времето на Мойсей… Впрочем, по протежение на цялата ми днешна история няма да чуете нищо за така нареченото “Мойсеево Петокнижие”, и всичко това означава, че съм живял още във времената на Стария Завет, за което болшинството изследователи са съгласни – в самия край на тази епоха, тъй като в текстовете, описващи моя тогавашен живот вече са видни, както се изразява незабравимия Зигмунд Фройд – “признаци за висше развитие на социален живот”… Въпреки че има и такива, които изтъкват, че съм живял още по-рано, защото моята книга, с изключение на пролога и епилога, е написана на висок поетичен език и се чете като поема (което, между другото казано, и до ден днешен се превежда именно в стихотворна форма). Тази поема има многочислени тълкуватели, от древни времена до най-съвременни. От древните я тълкуват Ефрем Сирин, Григорий Велики, Блажени Августин и много други. Същият този текст се смята за една от най-големите загадки на Стария Завет – и философска, и историческа, и психологическа загадка! 

      И така, дами и господа, днес вие наистина ще се насладите на факта, че не е лесно да намерите точно онази точка в пространството, в която времето спира, както много от вас са се наслушали, и всичко – нито повече, нито по-малко – преминава в плоскостта на вечността и благословената радост…

      И така, скъпи мои, аз съм живял във времето на бащите основатели, както някои твърдят, на границите на Арабия и Източен Едом (Идумея) в земята Уц, която отдавна се слави със своите крайно напреднали мъдреци. Името ми Иов има двояко значение и в буквален превод от староеврейски означава “търпящ вражда” или “мразен от врага, преследван”, но също и “голямо желание”. Някои и до ден днешен ме определят като “най-великият праведник, образец на вяра и търпение”, макар че не съм принадлежал към избрания род на Авраам. И всичкото това означава, че днес следва да приготвите наистина големи и чисти съдове, но най-добре златни, тъй като информацията, която ще се влее във вашите ушни раковини, се е насъбирала няколко (а по-точно малко повече от четири) хилядолетия…

2

      И ето, както вече споменах, днес аз съм един от персонажите на Стария Завет (каквито в тази забележителна книга съвсем на са малко) – най-необичайната и най-загадъчната личност… Смята се също,  че моята днешна история е едно от най-трудните за “екзегетиката” повествования…

     Но скъпи дами и господа, защо сте застинали като истукани?.. Бъдете търпеливи! Започвам вече да си върша работата и да ви пренеса заедно с мен на мястото на събитията… Да-да, именно, в моето време… Ето-ето така, усещате ли?.. Просто поразително!..

     А що се отнася до “екзегетиката” – това е раздел от богословието, в който се тълкуват различни библейски текстове, чийто първоначален смисъл е затъмнен поради недостатъчно съхранение на така наречените “източници”… Истинността, както се счита, се достига по пътя на граматическото изследване на езика, изучаване на историческите реалности, разкриване на различни намеци и образи, чийто смисъл с течение на времето е станал съвършено непонятен. Тази наука в своето време е служила като основа за херменевтиката, а самата херменевтика на свой ред означава – изясняване на трояките значения на различни древни ребуси и алегории…

     И в целия този смисъл, днешният аз действително се явявам като здрав костелив орех, тъй като за времето на произход на моя текст, както впрочем и за живота на автора, съвършено нищо не е известно. Според мнението на едни екзегети това изобщо не е нечий реален живот, а благочестива измислица. Според мнението на други – в книгата присъства на 100% историческа реалност, която с времето придобива митически трансформации и поетични украшения. А според мнението на трети (и тази версия, впрочем, е приета от официалната църква) – това несъмнено е разказ за 100%-во историческо лице, и че днешният аз съм действително реален. А що се касае за авторството, то по мнението на едни, живота ми е бил описал самият цар Соломон, по други версии – някое неизвестно лице, което е живяло не по-рано от Вавилонския плен. Трети отричат и първото, и второто, но твърдят, че на същия този автор принадлежи и знаменитата книга на Еклесиаст… 

     И така, драги мои, този случай, колкото и странен да ви изглежда, е съвсем обикновен. И ако вземете например “Илиада”, то днес край нямат стотиците версии и хипотези, че тя изобщо не е написана от Омир, а от някой, който се крие под маската на Омир. Също както и се ширят версии, че Мойсей съвсем не е Мойсей, а някой, който се крие под маската на древния законодател!.. И, о Боже мой, колко много са тези, криещи се под маските на “колективното несъзнавано”, за което Карл Юнг описва в най-малки подробности, ха-ха-ха!.. И колко от тях се забелязват само на разсънване, отпечатани върху тялото на историята като така наречените “водни знаци”… И е разбираемо, че по мое време поетът е твърде повече, отколкото поет. Той е заложник на някакво “колективно несъзнавано”, както вече споменах, т.е. един баща по мое време може лесно да завещае недописана поема на сина си, за да я завърши последният, както и може да остави обработваема земя, градина, непостроен дом... И по този начин една поема би могла да бъде създадена от цели стотици души... Но по мое време, както може би никога няма да можете да проумеете, в тези стотици души има много повече единство, отколкото във вашите дни в един човек… В моята епоха цял град е живял като един човек! “Днес един човек е като цял град, освен това обгърнат от гражданска война!” – това не моя мисъл, но звучи доволно убедително, съгласете се...     

     И така, скъпи мои, целият Стар Завет се отличава с невероятно единство. И някои от вас ще подкрепят това мое заключение, нали? Вехтозаветната мисъл е проста, разбираема и повече от близо до здравия разум: силата – това е сила, хитростта – е хитрост, светският успех – е светски успех, а Бог използва всички нас в своите напълно неразбираеми за човешкия интелект цели, както използва природните сили. Например, както някога е използвал мощта на мамута, без твърде да го одухотворява и без да го натоварва с понятия за добро и зло! И всички герои на Стария Завет, както вероятно знаете, в никакъв случай не са негови деца, а роби! Всичките патриарси и пророци са негово оръжие: Иисус Навин за Него е “бойна брадва”, Мойсей – “копие”, Самсон – “меч”, Исаия – “тръба”! И някои от изследователите дори стигат до заключението, че това е основният ключ към великото Писание! Старият Завет дотолкова подчертава фигурата на Бога, че хората в него са почти безлични... като мравки... И на този равен фон, днес аз като персонаж на един древен завет, се различавам от всички останали по това, че именно в мен възниква онзи страшен въпрос: “Какъв е смисълът на цялата тази безликост? И каква е същността на този най-велик замисъл – наречен човечество?!”...  

      Достатъчно за начало, мили мои, шоу-тайм…

3

    И така, дами и господа, днес аз съм този, за когото казват, че животът ми е най-занимателният от всички старозаветни животи. И нещо повече, днес съм един от първите, на който неочаквано ще му хрумне – нито повече, нито по-малко – но да се препирам със самия Творец! И още повече, дори ще се ругая с Него!.. Наистина, с една единствена цел – но каква?.. За това е именно моята днешна история…

     ♪♫•°

     О, прекрасно, скъпи Маестро!.. YES-sss!!! Следва просто една забележителна игра на стихиите, забавляваща се със света като с гигантски мравуняк…

     И така, дами и господа, в тази своя роля, както вече се надявам да сте разбрали, аз живея около 2000 години преди раждането на Христос. Принадлежа към едно от многочислените езически племена, населявали онези древни библейски земи тогава... Но самият факт, че Библията включва живота ми в своя канон показва, че днешният ми опит има отношение към безвремието, т.е. към общочовешките ценности!

И ето ме тук – повече от честен и богобоязлив, спечелил си слава като един от най-справедливите хора на своето време! Благополучието ми за моите времена е повече от велико: имам голямо семейство, неизмеримо количество скотове, много дъщери и синове (което по мое време се счита за специална Божия благословия), огромно множество ратаи... Но въпреки своята знатност и състоятелност, аз се отличавам също и с огромно трудолюбие – рано ставам, възнасям всесъжение според броя на своите деца, след което по цял ден се трудя без да подлагам нито крак, нито ръка, и едва ли не всяко свое действие съпровождам с молитва към Отца Нашия… С една дума, пред вас стои образ на 100%-ов старозаветен праведник! М-да, драги мои – обрисуван само с няколко, но доволно сили щрихи, съгласете се!

     И гледайки на моята праведност, злото, в какъвто и облик да си го представите сега, вече се записва на аудиенция при Бога... И техният диалог съвсем дори не е секретен:

     “Нима си мислиш, че този човек – проговаря злото, посочвайки мене, – е богобоязлив просто така? Та нали си го обградил от всичките беди! Делото на ръцете му си благословил, и стадата му без усилия се плодят и ширят по земята! Ето го и него – бои се да не загуби тези блага и усърдно Ти плаща със своите молитви!”

     Замисля се Господ над чутото... И с много неща може да отговори на тези слова на лукавия, но казва само едно:

     “Добре, всичко, което има у него, нека бъде в твойте сърповидни нокти... Само на духа му не простирай ръцете си грабливи!”

     Сатаната се усмихва и се отдалечава от лицето на Господа!

     И ето, вече на следващия ден пристигат при мен пратеници и казват, че савейци и халдейци са нападнали стадата ми. Пребили и посекли с остър меч всичките ми синове и са отвели целите стада в степта...

И, о ужас!.. От този момент отвсякъде започвам да получавам скръбни вести за смъртта на близките си. Една след друга дъщерите ми умират от ужасни болести, отровени, пометени от стихии. Жилищата изгарят и богатството ми се разграбва…

     И ето как стоя сред отломките на поредния пожар, гол като сокол, и разкъсвайки дрехите по тялото си в пристъп на скръб, вече падам на земята, както виждате... Но странни думи бълват от устните ми… И Сатаната, който заедно с Господ гледат това зловещо шоу като на голям екран, вече моли да увеличи звука!.. И ето го този забележителен текст:

     “Гол излязох от утробата на майка си, гол и ще се завърна в лоното ѝ! Господ даде, Господ и взе!.. Както беше угодно Господу, тъй и стана – да бъде благословено името Господне!”

     И ето, натискайки на пауза, Господ вече повдига очите Си към Сатаната и пита:

     “Всичко ли му отне?”

     Сатаната положително кимва с глава и отговаря:

     “Да, всичко му взех! Но тези ценности са външни! Кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има. Но я протегни ръка и до костите и плътта му се докосни само – ще ли Те благослови тогава?”

     Усмихва се Господ и отвръща на изверга:

     “Добре, прави що искаш с тялото му, само душата не докосвай!”

     И ето как люта болест бързо ме достига… И отвън вече съм покрит с воняща проказа и сипеи, а отвътре ме терзаят ужасяващи болки… И всичко, което изяждам, обратно от мен се излива… Хората, стреснати от ужас, мигом отскачат встрани и ме избягват… Проказата ме лишава от правото да живея в градовете и селата... И аз вече съм прокуден в пустинята... И вече седя, както виждате, в пълна самота, и стържа с керемида показните гнойни рани от ръцете и нозете си, по гърба, гърдите и лицето... Нетърпима болка ме изпълва целия!.. Но каква е тази телесна болка в сравнение с болката, която бавно разкъсва душата ми на мънички парченца?!... И ето че вече се посипвам целия с пепел, и поглеждайки към луната вия дословно като вълк-единак, безсилен да въздържа изтръгващата се от дълбините на сърцето обида!..

     И целият Господен дворец вече замира от потресаващото впечатление, което моя вой и поглед поражда върху тях... А на Господ му се струва, че едва ли не го гледам право в очите... После поглеждам в очите на дявола... И отново към Господ... И вижда Той как страшни, много страшни мисли започват да ми пробиват като със свредло мозъка...

Но какви?.. Вашите версии, скъпи мои?..

     Шоу-тайм!..

4

     И така, дами и господа, ние се спряхме на момента, когато всичко наоколо стои неподвижно и самият Сатана, седнал в краката на Господ, се навежда към екрана от напрежение...

     И ме последва най-страшното изкушение, което е възможно в света на човека. Ето я и нея, моята прелестна и безкрайно любима жена, която вече се явява към мен от мъглата... и която със сълзи на очите произнася:

     “Но защо си толкоз твърд във верността си! Сили повече нямам да гледам как страдат душата и твоето тяло! Погледи какво е сторил Той с тебе!.. Докога ще търпиш? Ето, аз ще почакам още малко, с надежда да се избавя. Защото изчезнаха от земята твоят спомен, синовете и дъщерите, болките на утробата ми и трудовете, които съм напразно полагала. Сам ти седиш във воня от червеи, прекарвайки нощта без покрив; аз пък се скитам и слугувам, ходейки от място на място, от къща в къща, чакайки да залезе слънце, та да си почина от трудовете си и от болките, които ме сега измъчват… Похули Бога и умри!.. Отречи се от Него.. Отречи се незабавно!”

     И сега… внимание, скъпи мои – ето го моето обезобразено от проказата лице, непропорционално подутите нос и устни, оттеклите буквално като на алкохолик очи, тресящите се от чудовищна вътрешна и външна болка ръце... Неспособен да сдържа риданията си, аз вече хленча като последната твар на земята:

     “Опомни се, жено!.. Какво говориш, нещастнице?.. Наистина ли само доброто трябва да приемаме от Господа, а злото не бива? Всичко, и добро и зло, болка и щастие от Бога е дадено нам... И само Той има право да съди достойни ли сме за това или не сме... Махни се далеч!.. И не смей решенията Божии да хулиш!..”

     Отново Господ натиска на пауза, както виждате, и пак поглежда въпросително към Сатаната… И произнася:

     “Е-е!.. Доволен ли си?”

     А Сатаната се усмихва, забелязвайки блясъка в Божиите очи...

     ♪♫•°

     Музиката замря… Маестро? Мае-е-стро!.. Ах, да! Позволете ми, скъпи мои, да се възползвам от паузата, която настъпи, за да се вмъкна в повествованието – така значи… И въпреки че всеки вярващ счита тази моя вяра за най-висшето състояние на вярата въобще като такава, но разбира се, че е трудно по този начин да я прилагам, нали? Хе-хе..

     И ето вече дяволът отмъква дистанционното от ръката на Господа и натиска [►]… сякаш го кани да продължат гледането...

     От същата мъгла към мен вече се приближават трима от моите най-верни другари – Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец и някой си Елиуй, “син на Варахиила, вузитец от Рамовия род”... Като виждат състоянието, в което се намирам, те мигом извъртат от мен лица, едва сдържайки повръщателния си рефлекс... А аз ги гледам такъв, какъвто съм, че и защо да се крия – смрадта си е смрад... С надежда, че поне те ще подкрепят в мен силата на духа, не ги прогонвам, и започвам да се мажа с мръсотия. Сълзи напират и се изливат от техните очи, и прекъсвайки се един-другиго, те ми говорят:

     “Ако ти така страдаш, значи си грешен! Спомни си, погинал ли е някой невинен от ръката твоя? Страдал ли е някой по твое желание? Обидил ли си някого със слова несъзнателни?.. Успокой духа си! Изповядай и покай се!”

     А аз ги гледам и се чудя, без да разбирам как изобщо могат да казват такова нещо?.. Та кой друг, ако не те, познава моята праведност и богобоязън! И ето че ги питам вече:

     “Означават ли вашите думи, че всички злодеи в крайна сметка ще бъдат наказани от Господа, а праведните ще познаят плодовете на правдата в душите си?”

     “Да, да, именно това и означават нашите слова!” – отговарят ми те.

     А сега погледнете внимателно, драги мои, ето го този момент, когато две хиляди години преди Рождество Христово, един просяк – един жалък и самотен прокажен старец в Аравийската пустиня – внезапно прозира това, от което така силно се нуждае човечеството до ден днешен! И именно, на това място в днешната си история изричам тези невероятни думи, изразяващи може би най-важната тайна на предстоящото откровение:

     “И у мен, както и у вас, има сърце! – казвам на приятелите си, които са смаяни от внезапната ми вътрешна промяна – и зная правосъдието Божие не по слух само! Виждам аз как праведници страдат, а грешници се радват, веселят се, владеят страни, разделят и господстват! И ако щете – убийте ме – но не мога да разбера как при справедливата власт Божия над света такова е възможно… И разумът ми търси решения за тази непосилна нему загадка… Но сега ясно знам – всяко земно мъдруване е дим и нищо никому необясняваща пепел!”

     Съгласете се, мили мои, никоя друга книга, създадена от човечеството за цялото време на своето съществуване, не навлиза така дълбоко в същината на въпроса за живота на всеки от нас, както тази! И ето, гледайки обърканите лица на приятелите си, аз вече млъквам и прошепвам едва дочуто:

     “Трябва да говоря с Него самия! Само Той истината ще ми каже...”

     И ужасени от моето богохулство, другарите ми побягват от мен буквално като от демон! А у Елиуя “се разпали гневът му против мене, задето съм се оправдавал повече, отколкото Бога”… Аз пък вече крещя, но не след тях, а едва ли не на самия вятър, едва ли не на самата земя, на самото небе:

     “Съд искам от тебе, Господи! В какво по твоему съм аз виновен? Защо предаде ме Ти на беззаконника и в ръцете на нечестивия ме хвърли?”

     Като вижда тази преданост, очите на Бога се навлажняват, както забелязвате, и ангелите вече се впускат да преустановят толкова богохулно действие. Но стискайки устните си, Господ ги възпира и ми отговаря през бурята:

     “Кой си ти такъв, земен червей?.. Помрачаващо Провидение със слова без смисъл!!! Аз ще те питам, а ти ми обясни: къде беше, когато основите на света полагах? Кой положи мярката на земята и небето? На какво се утвърждават основите на всичко, а?..”

     И замрях аз, дочувайки гласа Божий!.. И се подкосиха краката ми, и рухнах на земята, разпластявайки се по нея… И тук, както разбирате, има смисъл да се направи пауза... и може даже да се почувства Неговото присъствие...

     Време е за шоу, скъпи мои, време е за шоу!..

5

    И така, дами и господа, тайната на днешното ми повествование е, разбира се, тайната на нетърпимото, непоносимото, на нечовешкото страдание! И разбира се че надали има друга такава книга на земята, която да подходи към тази мистерия толкова просто, толкова дълбоко и толкова всеобхващащо. Нито Шопенхауер, нито Хартман (било то Едуард фон Хартман, било то Хартман фон Ауе), нито Ницше... И нито която и да е друга философия на скръбта, нито някакви произведения на световната литература или фантастика не дават толкова ясни познания за природата на самия факт на душевната мъка, страдание и силата на човешкия дух...

     И разбира се, това е една от най-честните книги в библейския  компендиум. Светът в нея разкрива царството на съвсем дори немилостивия Бог, а на такъв, комуто страданията и нещастията на създадените от Него твари фактически са Му безразлични, независимо дали са праведни или неправедни! И в съзнанието на всеки, който ще се обръща към този текст на протежение на всички последващи епохи, вече възниква един фундаментален избор – или да приеме смирено несправедливостта на света и по този начин Бог като едва ли не арогантен самовластник и диктатор, или да се противопостави на несправедливостта, т.е. да се вдигне на бунт против източника на този лош световен порядък. Нали?..

     И ето аз вече избирам второто и въставам против Божествения тоталитаризъм! Но щом чуя гласа Му, се случва нещо съвсем непредсказуемо – всичката моя надменност и високомерие се сриват от мен като обелки и в един миг разбирам, че цялата ми праведност, буквално, е като оръфан гланц, обкичен с ордени-тенекета и всевъзможни никому ненужни тежки отличителни знаци. И Той дори съвсем не се нуждае от моята правда! И всички понятия за истина и правосъдие, справедливост и жертвоготовност, преданост и любов – са като жалко пишикане на пара, глупост… нищо в безжалостните Му очи!

     И ето, лежа пред Него в прах и мръсотия – такъв един, по-дребен от молекула и атом, по-нищожен от прашинка... И слушам гласа Му и разбирам, че вече не съществувам, че съвсем ме няма… Но има само Него, във всички възможни посоки – отвън и отвътре... И се учудвам, че вече няма време! А заедно с него и болката не съществува! И с всяка Негова дума се влива в мен… не ще повярвате… благодат и щастие!..

     И така, дами и господа, моята днешна легенда е разположена в Библията редом между книгите Естир и Псалтир… Интересно е също още, че днес няма случаи поне едно еврейско дете да е кръстено с моето име! Макар че да съм повече от предан на Бога персонаж, нали? Вероятно защото сред всички библейски герои животът ми е най-непоносим... Моят свят беше разрушен от Бога до основи, искреното ми служене към Него беше отвергнато! И в отговор на въпроса: “В какво, кажи ми Господи, се провиних толкова?” като цяло Той не ми дава никакво обяснение. Но самият Му гняв като огнен пръст ми посочва нещо, в което аз просто изчезнах, след като научих онова, което е извън границите на самата вяра, а именно... самата богобоязън…

     ♪♫•°

     Да, да, Маестро!.. Давайте, свирете! Още по-силно и по-оглушително!.. Бурята трябва да бъде наистина безмилостна и зловеща!..

     И ето, Бог вече бичува гневно с камшика си всички, които искаха да ме порицаят и оправдаят Неговия гняв в моите очи, т.е. моите приятели! И слушайки жестокото ругаене на Господа, всеки, който се докосне през вековете до тази велика драма, ще види, че богопослушният оптимист, който твърди, че света е уж божествен и един, не е по-различен в очите на Господа от подъл крадец и убиец, цинично разкъсващ света на парчета! А Бог продължава, както виждате, да посича всички тъпо-умници със слова – от яростни все по-яростни:

     “Кажете ми – има ли у дъжда отец? Кой ражда капките роса? От чия утроба излиза лед и всепоражаваща мълния? М?.. Защо свети слънцето над земя безлюдна, над пустиня, там, гдето дори не ви мирише? Защо светът е най-красив именно там – гдето няма никого, който тази красота би могъл да оцени?”

     И пред моето лице, заровено в дланите на ръцете ми, както забелязвате, се появява свят, какъвто никога не съм виждал! И целите ми длани вече са мокри, и солената влага вече капе от тях на земята... А Господ продължава да ми показва Своя безумен замисъл и едно по едно всичките Си създания – кон, орел, вълк, крокодил, паяк и мравка, големи и нищожни – и ги описва по такъв начин, че в очите ми те се превръщат в истински чудовища, безжалостни убийци и кръвопийци!  И в интонацията Му чувам, че Той самият е изумен от това, което е направил! И вместо да ми обясни  защо всичко е така, а не иначе, Той просто се удивлява – безкрайно се чуди колко нелепости съм създал... Но и това не е достатъчно! Бог сякаш с несъзнателна точност, каквато днес намираме само в древните епоси, е вложил в своето творение още едно, абсолютно диво чудо!..

     ♪♫•°

     Но за него – веднага след още една кратка музикална пауза!.. Благодаря, Маестро, както винаги навреме… Само мъничка-мъничка секунда, скъпи мои!.. И надявам се, че ще намерите време да дослушате днешната ми история докрая… макар че… Ха-ха-ха!.. Нима сега имате друг избор?

     Вашите версии, мили мои, ваши версии?!..

6

     И така, скъпи мои, аз днес наистина съм един приказен персонаж! Просто защото според стандартите на човешкото времеусещане моята история е написана много повече преди отдавна минали времена! И въпреки това от приказното в нея не е така уж и много – съвсем мъничко в началото и съвсем мъничко в края... А виж, поучително-назидателната притча е повече от достатъчна, нали?

     Бурята, породена от гнева Божий, както всички виждаме, като че ли вече поутихна... И ето ме отново – онзи обезобразен от проказа старец, който стои посред безкрайната пустош на Аравийска пустиня, в душата на когото има толкова много благина, че ще стигне за четири хилядолетия напред, а може би и за повече... И именно тази удивителна благина, изтичаща от изстрадалото ми сърце в древни и предревни времена, вече тече през сърцата на хората от ХХI-то столетие. А от вашите сърца ще потече по руслото на времето и по-нататък... И всичко останало е просто тишина и някаква задушаваща от радост благодат...

     И така, дами и господа, директното послание на днешната ми история всъщност е повече от поразяващо, нали? А някои дори ще го видят като изключително изострена форма на богохулство! И те ще бъдат съвършено прави – нима не е богохулство да заявиш:

     “Бог се зли и гневи по своя прищявка и човек няма на какво да се надява, освен на напълно ирационалния Божи произвол на така наречената Божествена диктатура!”…

     И въпреки това, въпреки богохулството, колкото и да е странно, аз бях оправдан и възвисен, а моите опоненти, които се опитаха да ме порицаят и оправдаят Божия гняв – бяха осъдени и наказани... Слава Богу, не толкова сурово като мен… И сега, сякаш както в приказките, пред очите на мрачния Сатана, Бог вече ми дава щедра компенсация за всичките понесени от мен беди и нещастия: всичките болести ме напускат изведнъж, сякаш никога не са били, деца и роднини възкръсват, буквално в пищни градини се нараждат внуци и правнуци, завръщат се богатството и уважението ми сред хората, и последната фраза в моята книга особено ще ви хареса:

     “След това живя Иов още 140 години (макар че в момента на събитията бях вече на около 50) и видя своите деца и децата на своите деца, до самото четвърто коляно! И умря в дълбока старост, до насита облажавайки се с щастие и красотите на света... дословно като с препълнен корем и повалил се от масата…”

     И на някого днешният ми разказ, разбира се, би могъл да напомни баналната история на отличен ученик, който въпреки всичкото усилие и старание да угоди на своя учител, непонятно защо бива непрекъснато наказван и унизяван от последния?.. Отличникът изпада в недоумение! Стои си в ъгъла и плахо се оплаква: “Но защо мъдрият учител постъпва с мен така несправедливо?!.. Какво толкоз не съм му угодил?” Учителят и сам вече е разбрал, че наказва не когото трябва, но да си признае това, естествено, не може... Най-накрая двамата намират компромис – ученикът признава, че въпреки всичко е бил наказван за добро, а по силата на своя статус учителят не е длъжен нищо да обяснява! Той веднага поставя на ученика два пъти повече отлични оценки и му дава най-добри рекомендации за придвижване напред в живота! Ха-ха-ха…

     Но някой друг, уверен съм, ще различи зад този един от най-дълбоките и тайнствени епизоди на моя живот още нещо друго... Макар че, за да постигне човек това, разбира се, не ще бъде достатъчно внимателно да прочете моята книга, а и Библията като цяло… Но ще му трябва да поживее като минимум поне 100 живота... докато в някое съноподобно забвение не му се открие една проста истина, намеци за която, дословно като водни знаци, са разпръснати по целия днешен текст... Дай само на човека вяра, че славата и просперитетът са награда за определена праведност – и той тутакси загива в своята святост!.. И хората страдат съвсем не защото са по-лоши или по-добри от другите, а  за да съхранят силата на духа си и просто да останат хора...

     Просто – да останат хора, разбирате ли ме?..

     И толкова е трудно да се надценява божествената лекота на тази удивителна старозаветна яснота, с която така точно се посочва пътя в самата сърцевина на иглено ухо, събуждайки се в което се оказваш зад пределите на самото време... и с всяка своя частичка се изпълваш с вечност...

     Въпреки че, разбира се, ще имате или вече имате свои собствени версии за всички тези резултати?..

     Шоу-тайм, скъпи мои, шоу-тайм!..

=========

© Tyto ALBA