21.02.2021 г., 9:49 ч.  

Многострадалецът от Уц 

  Проза » Разкази
794 1 6
33 мин за четене
1
Приветствам ви, скъпи мои хора и нечовеци!.. И всички вас, които не желаете да се причислите нито към първата, нито към втората категория… Всички, които имат уши и очи, за да слушате и виждате… мозък, за да преварите цялата получена информация… и сърце, за да отидете зад нейните предели… Там, където днес, именно, с вас и ще се отправим…
♪♫•°
О, чудесно, драги Маестро!.. Вие, както винаги, сте ненадминат!.. Чувате ли? Чувате ли, скъпи мои, таз вълшебна, едва доловима мелодия?!.. Сякаш капчици роса вече се изпаряват в лъчите на току-що изгряващото слънце… Просто – магическо зрелище, съгласете се!..
И какъв ще бъде изгревът днес, никой няма да ви каже, както всъщност винаги. Но едно е ясно – това се е случило преди много-много лета, отдавна, още преди времето на Мойсей… Впрочем, по протежение на цялата ми днешна история няма да чуете нищо за така нареченото “Мойсеево Петокнижие”, и всичко това означава, че съм живял още във времената на Стария Завет, за което болшинството изследователи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Тотина Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Силата на човешкия дух »

11 място

Предложения
: ??:??