Имам мотив да я ненавиждам. Дори да я мразя. Ако намеря сили може дори да я убия. Имам мотив. Не е като да нямам. Всеки път като я видя всичко в мен се преобръща, сърцето ми бие лудо, омразата покачва нивото си, а в гърлото ми засядат злъч и отрова. Не мога да я гледам. Не искам дори! Не мога така, просто не мога. Ако още веднъж се изпречи пред погледа ми, просто ще я гръмна. Не издържам, наистина. Не мога да проумея защо, по дяволите, я харесват. Лепят и се като мухи на мед. Ненаситна нахалница! Не че е виновна, предполагам, но другите нямат и по един обожател, изключая онзи, дето е обвързан в съпружеските окови, а тя… за каква се мисли тя?!? Чакай да преброя – Андрей, който я боготвори и върши цялата й работа, отнасяйки се с такова почитание към нея, сякаш е принцесата на офиса – един. Мисли си, че никой не забелязва обожанието в погледа му, ама жестоко се заблуждава. Захари, от фирмата за доставки, който нарочно идва всеки ден лично, при положение, че може да изпрати куриер. И то само и само да може да остане насаме с нея за няколко минути, ако тя реши да му ги отдели, или поне да я зърне… двама. Подиграват му се, открито, и пак не се усеща! Светослав, от компютърната фирма, който вечно намира какво да човърка по компютъра й, ще речеш, че само тя в целия офис работи с компютър! Да не говорим, че преравя по три пъти на ден личната й поща, с цел да елиминира всички евентуални съперници. Откъде знам ли? Всички за това шушукат. С този – трима. Емил от маркетинга, който замина на работа в чужбина по три пъти на ден й пише страстни имейли и по петнадесет пъти се обажда по скайпа да я чуе. Не му омръзна да се уговарят как ще се срещнат при следващото му завръщане в България. Ами да си беше стоял тук, при нея, да не се кахъри от разстояние - и без това от мисли по нея едва ли му остава време да работи там. Това пък го знам от Светослав – нали и преравя пощата и подслушва скайпа. Та с Емил – четирима. Да не говорим за всички останали случайни жертви, които, веднъж попаднали в зверските лапи на неустоимото й очарование, продължават да се връщат като зомбирани ден след ден, търсейки и най-незначителния повод да я зърнат и ставайки за посмешище на всички. Ами съпругът й! Най-очарователния, красив и добър мъж, ревностен почитател и пазител на омразната й личност. Ей за това я мразя най-много! Има съпругът–мечта! Обича я, боготвори я, не й изневерява, не пие, не пуши, готви, пере, пазарува, грижи се за децата и домакинството, търси съвета й за най-дребното нещо, печели луди пари… Ех, какъв мъж… Ех, с такъв мъж… Ох! Не! Тя просто не го заслужава! Ще се побъркам от завист! Мразя я! Не заслужава нито един от хилядите мъже, които попадат с неосъзната невинност в краката й. Не заслужава н-и-щ-о! Какъв по-добър мотив от ненавистта ми към нея? Ще я убия, казвам ви, ще я унищожа, ще я изтрия от лицето на земята, заличавайки с това последния спомен за нея в изстрадалите мъжки съзнания. Ще спася мъжката половина от човечеството от нечовешките мъки, на които са подложени в нейно присъствие! Ще ги избавя от инквизицията да мечтаят за нея в безсънните си нощи, ронейки сълзи, че не могат да я имат. Ще спечеля благодарността и признанието на всички жени по света! Ще направя с това ми деяние най-добрият осмомартенски подарък на цялата женска общност! Ще ми издигнат паметник или поне ще ме сложат на пиедестал. Ще се оттървем най-сетне от прелъстителката! Свобода за всички жени по света! От утре… да, от утре! Ще ида до най-близката аптека и ще си купя пустия МотиF. Писна ми да я гледам тая, как ми се хили съблазнително от огледалото. Какво си мисли, а? Да, гримът й е перфектен. Зъбите – бели, косата – безупречна. Бръчки… хм… не се виждат от самолет. Деколтето й скрива, пардон, открива точно толкова, колкото е необходимо. Полата зашеметяващо очертава женствено заобления й ханш. И това им харесва?!? Срамота! Позор! Проклятие! Хайде, стига толкова съм се оглеждала – отвън дочувам как Захари пак е дошъл уж с поредната доставка, а всъщност разпитва колегите ми къде съм. Андрей ме издирва под дърво и камък. И скайпа пак звъни, досада! По закона на всеобщата подлост и Светослав ще е сврян под бюрото, човъркайки някакъв кабел. Остава и мъжът ми да се обади… Абе тия хора нямат ли си друга работа?
Много добре те разбирам, Мила!!! Не е лесно!!!