Имам мотив да я ненавиждам. Дори да я мразя. Ако намеря сили може дори да я убия. Имам мотив. Не е като да нямам. Всеки път като я видя всичко в мен се преобръща, сърцето ми бие лудо, омразата покачва нивото си, а в гърлото ми засядат злъч и отрова. Не мога да я гледам. Не искам дори! Не мога така, просто не мога. Ако още веднъж се изпречи пред погледа ми, просто ще я гръмна. Не издържам, наистина. Не мога да проумея защо, по дяволите, я харесват. Лепят и се като мухи на мед. Ненаситна нахалница! Не че е виновна, предполагам, но другите нямат и по един обожател, изключая онзи, дето е обвързан в съпружеските окови, а тя… за каква се мисли тя?!? Чакай да преброя – Андрей, който я боготвори и върши цялата й работа, отнасяйки се с такова почитание към нея, сякаш е принцесата на офиса – един. Мисли си, че никой не забелязва обожанието в погледа му, ама жестоко се заблуждава. Захари, от фирмата за доставки, който нарочно идва всеки ден лично, при положение, че може да изпрати куриер. И то са ...