Беше неделна сутрин и Данчо пиеше кафе на чардака. Долу в градината Фанка с две кофи поливаше цветята. Хубави ружи бяха надигнали глави и пъстрееха. Цветята бяха живвнали след грижите й и слънцето беше изплувало на небето. Още не беше станало горещо, но се очертаваше топло време. Данчо премлясваше шекерлията кафе и се беше отпуснал спокоен и безгрижен. За нищо не мислеше, просто рееше очи наоколо. Дюкянът вървеше добре, откакто се разпука пролетта жените купуваха повече стока. Сякаш бяха се пробудили след зимен сън и търсеха цветни платове и забрадки. Ходеше той надолу чак до Гръцко и Турско да купува стока. Зареждаше понякога и шарени чехли, дето се търсеха от коконите.

    Спомените за Стоянка му се размиваха във времето. Избледняваше всичко като фотография, излиняла от слънцето. Времето лекуваше душата му, премахваше постепенно скръбта. Прохождаше в живота плахо, крачка по крачка като малчуган…Започнаха да му се губят моменти от живота му преди смъртта й, сякаш никога не е била с него… сякаш се е изпарила като дим… ставаше му виновно и гузно, че започна да я забравя… Животът е за живите... животът си продължава, и да искаш, и да не искаш, трябва да се кара някак си...мъртвите Бог да ги прости... - беше го проумял с времето...

     Сепна се. Някой чукаше на вратника. Той се зачуди кой ли е. Видя, че Фанка отиде да отвори.

                       - Де е Данчо? - баба Кера влезе и го затърси с поглед.

                       - Горе е. Иди на чардака.

        Баба Кера затрополи по дървените стълби, които поскърцваха под краката й. Беше доста едра, червендалеста и дебела старица. А Данчо се надигна и стана да я посрещне. Знаеха се с баба Кера от много години и се уважаваха. Макар да се боеше от нея и от дългия й език, винаги се стараеше да й угоди и да се съгласява с нея. Тя знаеше тайните на цялото село, а и за другите села наоколо. Можеше да бае и весеше за уплаха.

                           - Добър ден, Данчо – поздрави го тя.

                           - Добър ден, добре си дошла. Заповядай, седни. Фанкее – провикна се той.

                           - Идааа…

             Фанка остави кофите и пъргаво тръгна по стълбите.

                          - Направи един сироп на баба Кера. И от локума сложи в една чиния.

 Баба Кера обичаше да си похапва сладко и лека усмивка заигра по лицето й, но после леко  свъси вежди.

                           - Думай, бабо Керо какво те води насам?

    Тя се озърташе и изчакваше Фанка да остави тепсията. Не бързаше да говори. Обмисляше как да започне и се почесваше по главата.

                            - Ами Данчо… идвам да ти кажа… че тръгна приказка за това тука…

                           - Каква приказка бабо Керо? – недоумяваше той.

     Тя се сниши към него и продължи:

                           - Фанка остава до късно вечер тук…Мома е… а ти си вдовец… нали знаеш…такова… а пък е и циганка…

         Настана неловка тишина. Данчо я погледна остро и изпитателно.

         Както си беше спокоен изведнъж му стана доста криво. Лицето му се изопна сякаш някой му е обрал дюкяна. Вбеси се, но запази самообладание. Едва се стърпя да не изхвърли бабата от дома си. Но знаеше как щеше да го одумват още повече…

      Прокашля и продължи да премята броеницата в пръстите си. А кехлибарът чаткаше и сякаш ехтеше в тишината.

                            - Виж какво бабо Керо… Знаеш овдовях… занемари ми се къщата, Фанка подреди и изчисти всичко, доволен съм от момичето. Аз такова… някога й давам къшей хляб да не стои гладна…Нищо не се е случило  и се чудя на хорските приказки дето само злост ми правят… Наааа… честен кръст…нищо няма… до късно не е стояла, дойда си аз от града, платя й и тя си тръгва…Срамота е да говорят такова нещо…

    Баба Кера замълча, после докато мляскаше локума му каза:

                     - Вярвам ти бе Данчо, знам че си харен човек ама… гледай да я отпращаш по светло да си ходи… После такова… да ти река, че без булка къща не става… и да ти река пъккк…

                     - Какво бабо Керо?

 Тя му махна с ръка, смигна му и той се доближи до нея, защото тя зашепна :

               - В съседното село имаме една мома… Величка, трийсетгодишна е… не е престаряла…та що не я поискаш… На братовчед ми е дъщеря. Баща й е мелничар, скопосни хора са… уредни, спретнати… Величка, Вела й казват … тя е добра домакиня, ще ти върти къщата, дечурлига ще ти роди… А Фанка да идва да работи по двора, кокошките, яретата да храни… ще помага и тя… щом си доволен от нея…

            Данчо не очакваше такъв обрат. Опули се и запримига.

          Фанка се беше спряла долу под чардака и надаваше любопитно ухо. Чу всичко. Зачерви се като домат и се ядоса, че ги одумват.

          Тази дърта баба… - думаше си тя - Ще му търси булка… от где на къде… Ако той се съгласи, ще й се свърши работата…

       Беше посвикнала да е тук, да получава някоя пара, да му готви и да си похапва. Той й носеше от града я локум, я симид, я някое шекерче… беше забравила какво е глад и как й къркореха червата вечер… А беше взела и доста неща от раклата на Стоянка. Намери под един креват и два чифта хубави кондури. Взе един мокър парцал и добре ги почисти, светнаха направо. Гледаше още по – ядосано, защото не очакваше това… да дойде някоя булка и Фанка да я изпъдят зад дувара…

       Ослуша се да чува  гласовете им.

                 - Виж какво бабо Керо…не съм мислел за булка… не съм…

                 - Абе Данчо, не си престарял бее… Помисли си… като решиш ме повикай, аз ще я свърша тази работа…ще ме споменуваш… челяд ще завъдиш, смях и радост ще има в тази къща…

   Той въздъхна.

                 - Хайде, със здраве те оставям ...

Баба Кера се надигна да си ходи и той тръгна след нея да я изпроводи.

 Когато тя се отдалечи, той хлопна силно зад гърба й вратника.

                   Качи се горе на чардака и допи кафето. Стана му неприятно, че му се бъркат в  живота. Раздразни се, все едно сто конски мухи кръжаха около него…

                 Стоеше като истукан. Объркан… но взе да проумява…

            Нито съм млад ерген, нито съм престарял вдовец…какво съм аз…какво ми се пише…

          Но думите й … челяд ще завъдиш, смях и радост ще има в тази къща… още ехтяха в главата му… Замечта си за един син, който да го води за ръчица, за жена, която да го обича и уважава…

            Въздъхна тежко. Що да стори… ще го мисли някак…

              Стана обедно време, а той не помръдваше. Само броеницата редеше механично в шепата си.

          Фанка се качи при него. Олекна й като го чу, че не иска булка.

              - Яхнията е готова. И хляб опекох… ако искаш да слезеш долу…

Зачака го. Гледаше го как се е втренчил в броеницата.

              - Аааа добре, ида…

         Хранеха се тихо. Тя раздигна съдините, а той отиде до долапа и извади едно шише с люта ракия. Надигна го и отпи голяма глътка. Опари гърлото му, но му стана приятно в стомаха. Взе шишето и се качи нагоре към спалнята си. Отпиваше, докато преполови шишето, после си легна кротко.

…………………

    Фанка му шеташе и си гледаше работата. Всичко си вървеше по старому.   Замисляше се Йордан за живота си и още повече се оплиташе в размишления. Нещо сякаш го човъркаше и не му даваше мира. Разбра, че неизвестността го притеснява.

   Претърколиха се десетина дни откакто баба Кера му размъти главата. Чудеше се и се маеше Данчо що да стори… Поразпита за Величка. Хубави работи чу. Похвалиха я, работлива и кротка жена била. Навиваше се полека - лека да опита пак семейство да има… И той не е първа младост, четиридесет и пет лазарника…

   Вечер сърбаше от лютата ракия и сънуваше различни сънища, а сутрин беше вече забравил за тях.

 Една заран преди да тръгне с каруцата се отби при баба Кера.

   Сърцето му биеше като тъпан на мегдана. Буммм…бум… Смутен, той запелтечи:

               - Бабо Керо… аззз… такова… дай да видим… как ще искаме Величка…

               - Остави тази работа на мен, Данчо… ще  ида още сегинка…

Подкара конете към града, а в душата му имаше пълна бъркотия и хаос… Страх го обземаше от бъдещето.

    Дали не сбърках… каквото дойде…такова… ех, живот… Умът му все още се луташе в догадки… не е шега работа…

       Друг акъл му дойде… я стига… стягай се друже…няма да те колят де…

     Имаше малко кураж за бъдещето си … и сърцето му се укроти…

Продължава…