Беше неделна сутрин и Данчо пиеше кафе на чардака. Долу в градината Фанка с две кофи поливаше цветята. Хубави ружи бяха надигнали глави и пъстрееха. Цветята бяха живвнали след грижите й и слънцето беше изплувало на небето. Още не беше станало горещо, но се очертаваше топло време. Данчо премлясваше шекерлията кафе и се беше отпуснал спокоен и безгрижен. За нищо не мислеше, просто рееше очи наоколо. Дюкянът вървеше добре, откакто се разпука пролетта жените купуваха повече стока. Сякаш бяха се пробудили след зимен сън и търсеха цветни платове и забрадки. Ходеше той надолу чак до Гръцко и Турско да купува стока. Зареждаше понякога и шарени чехли, дето се търсеха от коконите.
Спомените за Стоянка му се размиваха във времето. Избледняваше всичко като фотография, излиняла от слънцето. Времето лекуваше душата му, премахваше постепенно скръбта. Прохождаше в живота плахо, крачка по крачка като малчуган…Започнаха да му се губят моменти от живота му преди смъртта й, сякаш никога не е била с него… ...