Моята вълшебна леля Мери Попинз
Наистина има вълшебства. Това лято нашето семейство се забърка в една от онези толкова странни случки, които те карат да се питаш сънуваш ли или наистина си в реалността. Представете си! В удостоверението за наследници изведнъж се появи неизвестна сестра на баща ми и чичо ми. МЕРИ ПОПОВА – четем ние и не вярваме на очите си. Баба ми, предполагаемата майка на Мери, започна да се вайка и да се кълне, че няма такова нещо. Доживях да видя тази стара, но иначе здрава и права жена да се обяснява като ученичка пред директора на училището. „Нямаме такава Мери ние, освен това ние сме Петрови, не Попови”- обясняваше баба на служителката в Общината. „Да, Госпожо, тази Мери е ваша дъщеря, но от друг баща. Затова е с различна фамилия.” Сега вече имаше опасност баба ми да не е толкова здрава и права, колкото си беше. Чичо ми пък беше толкова шокиран, че не казваше нищо. Сигурно се питаше: „Как е възможно? Да имаме сестра от друг баща? И при това на възраст между мен и ...