Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
5 ЧАСТ
Носим и другите модули. Остава им само да ги сглобят. Да увият матрака в найлон и да го поставят. Има ли съседи които можели да помогнат. Канят ни на кафе, но ние отказваме. Черпят ни с бонбон. Чак ми става смешно. Моят човек, както съм го инструктирал дъвче без да мисли и докато гълта като патка силно пристисква очи.
Каним се вече да си вземем довиждане и аз усещам, как Гражданина Философ ми шепти във врата:
- Агати деня!
- Що бе какво има пак!? Иха! Много сладко мижаш бе готин? Да не ти приседна нещо от бонбона?!
- Не бе! Ти пък. Нали ти така ми каза да правя. Ама агати деня!
- Еее чак пък така сладко да мижаш… И какво толкова те учудва?
- Погледни към вратопрозореца!
- Поглеждам! – отговарям аз и се ококорвам към прозореца - И какво има бе Философе?
- Стига се халосва Мислителю! Сляп ли си?
- Е не съм! Ама каквооо? ...