Мъдрецът каза: Днес светът стана съвършен
Аз разбрах: Току-що светът стана весел. Той се усмихна чрез своите съставки.
Ние се засмяхме. Весело е, ние се смеем един на друг с изрисувани лица, които ни отиват. Лицата ни изглеждат уродливи, така ли? Аз не съм съгласен.
Мисля, че сме красиви, защото сме пъстри, защото сме необикновени. Дано бъдем пощадени от обикновението и сивотата. Дано не ни овладее. Дано бъдем смешни и смеещи се. Искам пъстри багри. Искам да танцувам сред танцуващи с леки крака.
Дано ме отмине умората на онзи, който гледа в чужди чаши и чужди пазви.
И когато празнувам, сред празнуващи да съм, защото погребение е празнуването сред опечалени и ридание е смехът. Защото сълзи и пот е празнуването сред унили и сиви и неизрисувани лица.
Нека дойде художникът, който ще изрисува всекиго върху лицето му и ще зачертае всяка маска.
Сред грозни и примитивни маски се разхождаме – навред е маскарад. Колко ли скандално е лицето без маска.
Нека си сложим усмивки. Нека изровим от ракла ...