Мъдрецът каза: Днес светът стана съвършен
Аз разбрах: Току-що светът стана весел. Той се усмихна чрез своите съставки.
Ние се засмяхме. Весело е, ние се смеем един на друг с изрисувани лица, които ни отиват. Лицата ни изглеждат уродливи, така ли? Аз не съм съгласен.
Мисля, че сме красиви, защото сме пъстри, защото сме необикновени. Дано бъдем пощадени от обикновението и сивотата. Дано не ни овладее. Дано бъдем смешни и смеещи се. Искам пъстри багри. Искам да танцувам сред танцуващи с леки крака.
Дано ме отмине умората на онзи, който гледа в чужди чаши и чужди пазви.
И когато празнувам, сред празнуващи да съм, защото погребение е празнуването сред опечалени и ридание е смехът. Защото сълзи и пот е празнуването сред унили и сиви и неизрисувани лица.
Нека дойде художникът, който ще изрисува всекиго върху лицето му и ще зачертае всяка маска.
Сред грозни и примитивни маски се разхождаме – навред е маскарад. Колко ли скандално е лицето без маска.
Нека си сложим усмивки. Нека изровим от раклата на младостта си своите лица. Да замаскираме маските си. Да станем пъстри пауни и пъстри сънища.
Страхуваме ли се? От сивите миши погледи? От сивите и страхливи врабчови крила? От сивата пепел на кладите и угасналите камини? От сивите етикети и табели на ценности и превъзмогвания?
Не се страхувайте. Сивото не е страшно. То е неутрално. Страшно е пъстрото и непредсказуемото. Но за кого? Не и за пъстрото. Не и за усмихнатото. Не и за нас.
Усмивката да бъде наше знаме. Наздравицата да бъде наше ръкостискане. Смехът да бъде наша парола. Сивата маска да бъде наше безумие. Разумното, обикновеното да бъде най-презряното и за нас необикновено, защото е презряно и необикновено за живота.
Защото то не пее а само тактува (според своята мярка). Защото то не плаче, а само състрадава (с един къс аршин). Защото то не ликува.
А ликуват победилите. Които са извоювали победата си. Които нямат сиви брони и сиви щитове, а само пъстри и смеещи се мечове.
Ликуваща наздравица вдигам аз и пожелание за смях и танц. И много смехове и танци да ни съпровождат.
За да ликува, за да танцува един свят чрез нас.
© Георги Белев Всички права запазени