3 feb 2017, 23:25

Мъжка дума 

  Prosa » Otros
1866 3 2
2 мин за четене
Като малка имах една игра – когато много исках нещо, поглеждах нагоре, стисвах талисмана си и обещавах, че ще бъда по-добра, ако получех това, което искам. Дали го получавах или не – това нямаше значение. Важното бе, че вярвах. Във всяко нещо, (дори в себе си). За съжаление, с този талисман се случи това, което често се случва с талисманите (гривните, обеците, ключовете) и един ден изчезна. Но не спрях да вярвам в магията му.
Може би затова двадесет години по-късно му повярвах. Че ме обича. Че не би ми изневерил. Че тази вечер той ще напазарува. И моите обещания към небето придобиха друг характер (като за двама), но в същината си оставаха същите – че ще бъда по-добра, ако сме заедно. Че ще бъда възможно най-добрата. И (Бога ми) се стараех да бъда.
Подари ми кръстче – с тънка връвчица и гравирано в края. Мислех, че е знак, че желанията ми ще се осъществят и го носех с гордост присъща на коронован монарх, докато не разбрах, че то било прощален подарък. Обеща да ми помогне. Да се пренеса ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Аспарухова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??