Мъртвият ангел...
Тя бе ангел, пратен от небето, но не защото бе съгрешила, а може би, защото раят бе твърде малък за да обхване безкрайната и доброта... Сякаш самата тя бе избрала да се върне тук, на Земята, да гази в калта на днешният ден, с единственото желание да прави хората около нея щастиливи... Без значение дали лъчезарна усмивка или горчиви сълзи покриваха лицето й, тя все намираше сили да раздаде по малко щастие, въпреки, че самата тя не го бе вкусвала... Бе прекрасна във всяко едно отношение... Бе красива, умна, божествено добра, въплащаваше в себе си най-ценните и възвишени идеали. Бе светица... Нямаше човек, който да не бъде запленен от нейтата чистота, от невинността, която ангелското й лице излъчваше...
За жалост, обаче, бе поредният ангел, попаднал в капана на дявола, поддал се на неговите изкушения, но не за да съгреши, а за да помогне...
Ангел бе красиво момче, може би няколко години по-голямо от нея... но всъщност качествата му нямаха нищо общо с прекрасното име, с к ...