Старата кръчма, която от тридесет години не беше ремонтирана, външно приличаше на срутена сграда. Подмятанията и ругатните, които звънко се чуваха от нея, биха накарали всеки случаен минувач да си помисли, че това е място за наркомански срещи или секти.
Веднъж Иво минаваше покрай порутената сграда, умислен. Той пристъпваше плахо, но дори не чуваше грозния вой на почерпените старци.
Представяше си се сред много деца, които играеха и всички го наричаха „приятелю”. Птичките около тях весело пееха, а слънцето опичаше вратлетата им. Докато така грижливо продължаваше да мечтае, някакъв старец се показа до телената ограда на кръчмата.
- Ей, лигавелко, върви да ми купиш една бира от магазина отсреща! – нареди старецът.
Иво се стресна, отскочи по инерция две крачки, залюля се и отново му потекоха няколко пласта лиги от устата. Сплашеният му вид, предварително поощри стареца и той не счете за нужно да говори повече.
Изненадващо Иво побягна и не се обърна, за да види как ще реагира.
По пътя си момчето се отби до магазина, за да си купи закуска с петдесетте стотинки, които майка му му беше дала преди да тръгне.
Когато излезе от магазина, прегладнял, започна да яде, като захапваше и найлонката. Децата, които също си купуваха сутрин закуска от това магазинче, го гледаха и му се смееха. Изведнъж чревоугодничеството на Иво затихна. Той се погнуси от себе си, защото знаеше, че му се подиграват заради начина, по който яде! Той прибра блажната закуска в джоба на анцуга си и затича от ярост. Бягаше дълго, докато не стигна езерцето, където често ходеше. Водите се разстилаха прелестно, камъните макар и позеленели от мъха, все така примамливо привличаха внимание... Небето – изчистено, слънцето – силно, подсилваха емоцията, с която Иво ходеше и всеки път не откъсваше поглед от тях.
Седна на един камък и се замисли отново. За пореден път мечтаеше. Около него се събраха няколко врабчета. Един голям, величествен лебед разпери криле и приближи до лигавото момче. Жабите започнаха да цопат около крачетата му, които бе потопил в жарката водата. Момчето извади закуската, разчупи я и я раздаде на птиците. И, докато се загледа в едно дърво, на което няколко птички флиртуваха, се унесе.
Иво заспа на камъчето, облегнат на една от многото тополи. Няколко гълъба бяха кацнали на гърба му и каточе ли го пазеха. След време усети - сякаш някой го целеше с камъчета. Момчето отдели една голяма лига от устната си кухина и се надигна.
прочетете още...
www.ned-ivanov.tk
© Лефтерчо Todos los derechos reservados