Старата кръчма, която от тридесет години не беше ремонтирана, външно приличаше на срутена сграда. Подмятанията и ругатните, които звънко се чуваха от нея, биха накарали всеки случаен минувач да си помисли, че това е място за наркомански срещи или секти.
Веднъж Иво минаваше покрай порутената сграда, умислен. Той пристъпваше плахо, но дори не чуваше грозния вой на почерпените старци.
Представяше си се сред много деца, които играеха и всички го наричаха „приятелю”. Птичките около тях весело пееха, а слънцето опичаше вратлетата им. Докато така грижливо продължаваше да мечтае, някакъв старец се показа до телената ограда на кръчмата.
- Ей, лигавелко, върви да ми купиш една бира от магазина отсреща! – нареди старецът.
Иво се стресна, отскочи по инерция две крачки, залюля се и отново му потекоха няколко пласта лиги от устата. Сплашеният му вид, предварително поощри стареца и той не счете за нужно да говори повече.
Изненадващо Иво побягна и не се обърна, за да види как ще реагира.
По пътя си мо ...